Филмът вече е преведен и редактиран в отделен файл.
Може да се гледа с вградени бг субтитри на сайта документални точка ком.
Ако имате забележки по превода, моля ви да сигнализирате в сайта под филма,
тъй като тук вече няма да следим промените.
Благодаря! Приятно гледане!
0:00:01.569,0:00:02.840
Смятам, че това ще ви се хареса.
0:00:02.840,0:00:07.259
Ще разговаряме с Дейвид Харви
0:00:07.259,0:00:08.809
за лекциите му върху "Капиталът",
0:00:08.809,0:00:11.300
които изнася вече от 40 години.
0:00:11.300,0:00:13.919
Аз съм Нийл Смит.
0:00:13.919,0:00:19.019
Преподавам антропология и география
в Нюйоркския университет
0:00:19.019,0:00:21.640
и Дейвид стана мой колега,
откакто дойде тук.
0:00:21.640,0:00:25.199
Но преди това, много отдавна,
преди повече от 30 години,
0:00:25.199,0:00:30.009
аз бях студент на Дейвид
в "Джон Хопкинс" в Балтимора.
0:00:30.009,0:00:33.180
В началото не бях наясно
0:00:33.180,0:00:37.580
какво представлява "Капиталът",
но там за първи път го прочетох
0:00:37.580,0:00:41.620
и го направих заедно с Дейвид.
Дейвид, какво те подтикна
0:00:41.620,0:00:44.570
да пожелаеш
да преподаваш "Капиталът",
0:00:44.570,0:00:46.830
някъде в началото на 70-те години?
0:00:46.830,0:00:48.790
Това беше един от онези
0:00:48.790,0:00:50.480
исторически моменти,
0:00:50.480,0:00:53.360
когато беше нужно да се направи.
0:00:53.360,0:00:56.320
Пристигнах от Англия
0:00:56.320,0:00:59.770
с кораб през лятото на 1969 г.
0:00:59.770,0:01:01.670
Отидох в Балтимора,
0:01:01.670,0:01:07.250
където през 1968 г.
в града изригнаха масови протести
0:01:07.250,0:01:11.240
след убийството на Мартин Лутър Кинг.
0:01:11.240,0:01:14.660
Повдигаше се въпроса
за гражданските права,
0:01:14.660,0:01:17.750
в града се ширеше расизмът,
0:01:17.750,0:01:20.530
водеше се Виетнамската война
0:01:20.530,0:01:21.970
и протестите срещу войната
0:01:21.970,0:01:24.030
вече се бяха разгорели.
0:01:24.030,0:01:27.620
Бяха много смутни времена…
0:01:27.620,0:01:29.560
Спомням си,
0:01:29.560,0:01:32.330
че някъде през декември 1969 г.
0:01:32.330,0:01:36.530
Фред Хемптън беше убит в Чикаго -
0:01:36.530,0:01:37.920
лидерът на "Черните пантери" -
0:01:37.920,0:01:39.489
и скоро след това,
0:01:39.489,0:01:41.700
през май 70-та,
0:01:41.700,0:01:44.740
бяха убити студентите
в университета Кент Стейт.
0:01:44.740,0:01:46.740
Направи се огромна студентска стачка,
0:01:46.740,0:01:49.020
милиони студенти от цялата страна
се включиха в нея.
0:01:49.020,0:01:52.100
Последваха убийствата
в университета Джексън Стейт.
0:01:52.100,0:01:57.970
Беше наистина много
бурен исторически период.
0:01:57.970,0:01:59.009
Мисля, или поне за мен бе така,
0:01:59.009,0:02:03.119
че не бяхме наясно
как да се справим с положението
0:02:03.119,0:02:07.290
и как да си го обясним.
0:02:07.290,0:02:09.800
Като социолог бях научен
да мисля върху нещата
0:02:09.800,0:02:13.499
и не можех да намеря рамка,
която да обхване всичко случващо се.
0:02:13.499,0:02:17.539
Затова казах на няколко завършили студента:
"Какво ще кажете да прочетем "Капиталът"?
0:02:17.539,0:02:18.770
Тази книга все още не сме я чели,
0:02:18.770,0:02:20.669
може би ще намерим нещо в нея,
0:02:20.669,0:02:21.980
което би ни помогнало".
0:02:21.980,0:02:25.829
Така залегнахме над нея
и започнахме да я четем групово.
0:02:25.829,0:02:30.779
Ето как започна всичко.
След като я изчетохме цялата,
0:02:30.779,0:02:32.599
изобщо не я разбрахме.
0:02:32.599,0:02:35.059
Разбрахме я напълно погрешно.
Като си спомням сега,
0:02:35.059,0:02:38.499
се изчервявам, присещайки се
какво казвах за нея първата година.
0:02:38.499,0:02:42.679
Като слепец водех слепите
из целия този огромен текст…
0:02:42.679,0:02:44.709
Не разбирахме какво правехме
и после решихме:
0:02:44.779,0:02:46.809
"Вече веднъж го направихме,
0:02:46.809,0:02:49.189
май е най-добре пак да я изчетем,
защото явно не сме я разбрали правилно".
0:02:49.189,0:02:51.799
Тогава проумях едно нещо:
0:02:51.799,0:02:56.359
единственият начин да разбереш
"Капиталът", е да я изчетеш цялата.
0:02:56.359,0:02:58.950
Невъзможно е да започнеш да я четеш…
0:02:58.950,0:02:59.979
Да.
0:02:59.979,0:03:02.049
…с кристалночисто разбиране.
0:03:02.049,0:03:04.449
Така решихме втората година
отново да се заемем с нея
0:03:04.449,0:03:05.800
и го направихме.
0:03:05.800,0:03:08.009
Тогава си помислих:
0:03:08.009,0:03:10.700
"Ето, това е интересно. Сега
започвам да виждам някаква рамка,
0:03:10.700,0:03:15.739
която би могла да ми обясни
какво се случва днес".
0:03:10.700,0:03:15.739
Помислих си:
"Добре, трябва да се държа за нея".
0:03:15.739,0:03:18.010
Покрай мен имаше хора,
0:03:18.010,0:03:21.079
които също търсеха
такава структура
0:03:21.079,0:03:23.829
и затова постепенно
започнах да си казвам:
0:03:23.829,0:03:26.049
"Ще правя това всяка година".
0:03:26.049,0:03:29.609
Естествено, едно от нещата,
които се случват, когато правиш това,
0:03:29.609,0:03:33.289
е, че изведнъж се оказваш
етикетиран като "марксист".
0:03:33.289,0:03:37.059
Представа си нямах какво значи
"марксист" и в началото
0:03:37.059,0:03:40.139
наистина не ме интересуваше,
но изведнъж, само защото четеш книгата
0:03:40.139,0:03:42.289
и се отнасяш сериозно към нея,
0:03:42.289,0:03:45.709
искайки да разбереш света
от нейната гледна точка,
0:03:45.709,0:03:49.349
изведнъж се оказваш запратен
в този политически ъгъл.
0:03:49.349,0:03:54.649
Скоро си казваш: Предполагам,
че явно тогава съм такъв. И така…
0:03:54.649,0:03:56.979
Смятам, че може да бъде полезно
0:03:56.979,0:03:59.859
преди да започне лекцията
0:03:59.859,0:04:02.680
да ни направиш кратко резюме.
0:04:02.680,0:04:04.249
Да поговорим малко
0:04:04.249,0:04:11.290
върху тези, които смяташ за основни
точки в първия том на "Капиталът".
0:04:11.290,0:04:15.229
Едно от нещата, което смятам,
че е добре да се направи,
0:04:15.229,0:04:16.359
и една от причините
0:04:16.359,0:04:20.750
да изпитвам такова удоволствие
от воденето на курса по този начин, е,
0:04:20.750,0:04:24.639
че повечето хора са посещавали курсове,
където са взели по малко от Маркс,
0:04:24.639,0:04:28.870
по малко от Вебер, Дюркем и подобни,
чели са откъси от Маркс или цитати,
0:04:28.870,0:04:31.620
но никога не са гледали
на "Капиталът" като на книга,
0:04:31.620,0:04:34.430
а тя е прекрасна литературна творба.
0:04:34.430,0:04:38.139
Затова едно от нещата,
които наистина бих искал да подчертая,
0:04:38.139,0:04:40.349
е да я прочетете, завладяваща е!
0:04:40.349,0:04:44.919
Веднъж привикнали с езика
на изказване и разбрали смисъла
0:04:44.919,0:04:50.120
на термините и т.н., тя е наистина
динамична творба и се чете на един дъх.
0:04:50.120,0:04:54.840
Грабва ни още в началото,
посветено на елементарното понятие "стока".
0:04:54.840,0:04:59.190
Отиваме в магазина, виждаме стоки,
купуваме ги, носим ги у дома си,
0:04:59.190,0:05:03.629
ядем ги или ги обличаме,
или нещо друго,
0:05:03.629,0:05:08.710
и започвайки от стоката, която всички
познаваме, ни води стъпка по стъпка
0:05:08.710,0:05:10.649
и точно по този начин
0:05:10.649,0:05:14.499
разнищва как действа
капиталистическата икономика.
0:05:14.499,0:05:20.509
И върху това изгражда
зашеметяващите си прозрения:
0:05:20.509,0:05:24.150
например, защо има безработица
и защо винаги се водят борби,
0:05:24.150,0:05:26.290
защо става така,
0:05:26.290,0:05:28.309
че капиталистите винаги се опитват
0:05:28.309,0:05:30.529
да откраднат от нашето време,
0:05:30.529,0:05:33.270
защо живеем живот,
в който нашият свят
0:05:33.270,0:05:35.050
е така нагласен,
0:05:35.050,0:05:39.090
че усещаме всичко
като несигурно и временно,
0:05:39.090,0:05:43.150
и какви угнетения
се пораждат от всичко това.
0:05:43.150,0:05:46.979
Смятам, че книгата
е невероятно откровение.
0:05:46.979,0:05:53.979
ПРОЧИТ НА "КАПИТАЛЪТ" НА МАРКС
С ДЕЙВИД ХАРВИ
0:06:05.360,0:06:09.099
Целта на този курс е
0:06:09.099,0:06:14.189
да прочетете тази книга
0:06:14.189,0:06:18.189
с термините на Маркс
и то по възможно най-добрия начин,
0:06:18.189,0:06:20.869
което може би звучи малко нелепо,
0:06:20.869,0:06:22.789
защото докато не прочетете книгата,
0:06:22.789,0:06:24.779
няма да знаете точно какво
0:06:24.779,0:06:26.749
означават неговите термини.
0:06:26.749,0:06:31.630
Едно от условията на курса
е да четете.
0:06:31.630,0:06:35.479
Бихте могли да извлечете
най-доброто от него,
0:06:35.479,0:06:38.349
ако прочетете материала за разглеждане
0:06:38.349,0:06:42.029
преди да дойдете на лекцията,
вместо само да я слушате.
0:06:42.029,0:06:46.080
Другата причина
да ви съветвам това, е,
0:06:46.080,0:06:49.729
че винаги ще се борите,
0:06:49.729,0:06:52.990
за да разберете нещо.
0:06:52.990,0:06:56.190
И при вътрешната ви борба с книгата
0:06:56.190,0:06:58.379
можете сами да осъзнаете
0:06:58.379,0:06:59.880
каква е мисълта на Маркс
0:06:59.880,0:07:02.520
и какво тя означава за вас.
0:07:02.520,0:07:04.969
Бих искал да насърча
0:07:06.969,0:07:07.860
това сражение
между вас и тази книга,
0:07:07.860,0:07:11.699
между вас и текста.
0:07:11.699,0:07:13.749
При четенето на "Капиталът"
0:07:13.749,0:07:18.099
проблемът идва от факта,
0:07:18.099,0:07:22.659
че е трудно да се отнесем
към нея без предубеждения.
0:07:22.659,0:07:25.050
Всеки е чувал за Карл Маркс
0:07:25.050,0:07:30.209
и всеки е чувал термините
"марксизъм" и "марксист",
0:07:30.209,0:07:33.379
и всякакви
допълнителни прилагателни,
0:07:33.379,0:07:35.509
прилепяни към тези думи.
0:07:35.509,0:07:40.370
Затова искам да ви помоля
да се опитате да оставите настрана
0:07:40.370,0:07:43.689
множеството такива предразсъдъци,
множеството неща,
0:07:43.689,0:07:47.289
които смятате, че знаете за Маркс
и просто да се опитате да четете текста,
0:07:47.289,0:07:52.179
търсейки какво той
наистина се е опитал да каже.
0:07:52.179,0:07:55.229
Това, разбира се, не е лесна задача
0:07:55.229,0:07:59.270
поради куп други причини,
0:07:59.270,0:08:03.679
за които бих искал
да поговорим в това въведение.
0:08:03.679,0:08:06.870
Един такъв предразсъдък,
с какъвто имаме тенденцията
0:08:06.870,0:08:09.680
да се отнасяме към текста,
0:08:09.680,0:08:13.610
идва от нашия личен интелектуален опит,
от нашето лично определено
0:08:13.610,0:08:17.449
интелектуално образование.
0:08:17.449,0:08:21.009
За завършилите вече студенти, например,
0:08:21.009,0:08:26.249
това интелектуално формиране много често
се подчинява на програмата по специалността ви,
0:08:26.249,0:08:27.530
съображенията на специалността ви
0:08:27.530,0:08:30.169
и нейните опасения.
0:08:30.169,0:08:32.580
Тенденцията е
0:08:32.580,0:08:37.050
да я прочетете от гледната точка
на преподаваната ви специалност.
0:08:37.050,0:08:42.720
Едно от великите неща в Маркс е,
че той никога не се е съобразявал
с която и да е специалност
0:08:42.720,0:08:46.090
и ако искате да го прочетете правилно,
ще трябва и вие да забравите за преподаваното
0:08:46.090,0:08:48.130
във вашата специалност.
0:08:48.130,0:08:51.600
Разбира се, не в дългосрочен план,
но поне по време на този курс.
0:08:51.600,0:08:53.350
Ще трябва да разсъждавате
0:08:53.350,0:08:54.430
какво наистина е казал той,
0:08:54.430,0:08:58.400
независимо от начина на мислене,
0:08:58.400,0:09:03.270
наложен ви от
изучаваната от вас специалност.
0:09:03.270,0:09:07.800
Една друга причина
тази книга да е така удивително богата,
0:09:07.800,0:09:10.660
са използваните в нея връзки.
0:09:10.660,0:09:14.550
Цитати на Шекспир, на гърците, на Балзак,
0:09:14.550,0:09:17.740
връзки с всички политически
икономисти, с философи,
0:09:17.740,0:09:21.100
с антрополози и с всички останали.
С други думи,
0:09:21.100,0:09:22.920
Маркс използва
0:09:22.920,0:09:25.950
огромен набор от източници
0:09:25.950,0:09:29.980
и по начина, по който го прави,
за вас ще бъде наистина вълнуващо
0:09:29.980,0:09:32.140
да разкриете някои от тези източници.
0:09:32.140,0:09:36.700
Всъщност понякога е доста трудно
да се проследят, дълго време съм ги търсил.
0:09:36.700,0:09:41.250
Но е наистина много вълнуващо,
когато започнете да откривате
0:09:41.250,0:09:42.589
някои от тези връзки.
0:09:42.589,0:09:45.259
Например, когато започнах да я чета,
не бях чел много
0:09:45.259,0:09:48.850
от новелите на Балзак.
После ги прочетох и си казах:
0:09:48.850,0:09:51.690
"Ето откъде Маркс е взел това!"
0:09:51.690,0:09:55.550
и тогава ще започнете изведнъж
да виждате как е черпил отвсякъде
0:09:55.550,0:09:57.400
за всичко преживяно в света,
0:09:57.400,0:10:00.570
пълен е с Гьоте, с Шекспир
и така нататък.
0:10:00.570,0:10:01.510
И така, книгата е много богат текст
0:10:01.510,0:10:04.710
от тази гледна точка
и ще започнете да я оценявате
0:10:04.710,0:10:06.359
още повече,
0:10:06.359,0:10:08.860
ако спрете да се питате:
0:10:08.860,0:10:11.660
"Коя историческа личност има предвид?"
0:10:11.660,0:10:14.380
или "За кой икономист говори?"
и прочие.
0:10:14.380,0:10:17.260
Друго нещо, което ще ви се случи,
ако я четете по този начин,
0:10:17.260,0:10:19.930
е, че ще я намерите действително
за много интересна книга.
0:10:19.930,0:10:22.460
Тя е очарователна книга,
0:10:22.460,0:10:25.980
но и тук съществуват поредица
предразсъдъци,
0:10:25.980,0:10:28.660
защото много от вас вече са чели
0:10:28.660,0:10:31.020
малко от Маркс в учебниците си.
0:10:31.020,0:10:34.620
Може би сте чели
"Комунистическия манифест" в гимназията.
0:10:34.620,0:10:37.710
Може би сте посещавали някой
от тези "прекрасни" курсове, наречени
0:10:37.710,0:10:40.880
"Въведение в социалната теория",
където сте се занимавали с Маркс 2 седмици,
0:10:40.880,0:10:46.460
нали знаете - 2 седмици Вебер, няколко
върху Дюркем и всички останали.
0:10:46.460,0:10:48.910
И може би сте чели
части от "Капиталът".
0:10:48.910,0:10:54.000
Но да се четат части от "Капиталът" е съвсем
различно от прочитането му като книга,
0:10:54.000,0:10:58.269
защото започвате да виждате как тези парчета -
откъсите от него - по един или друг начин,
0:10:58.269,0:11:02.270
заемат точните си места
в по-голямата картина на повествованието,
0:11:02.270,0:11:05.430
и ми се иска вие да извлечете от курса
разбирането за смисъла
0:11:05.430,0:11:11.170
на това величествено повествование,
за великите идеи в него, защото така,
0:11:11.170,0:11:14.040
според мен, Маркс би искал да бъде четен.
Той нямаше да е доволен,
0:11:14.040,0:11:15.230
ако някой ви кажеше:
0:11:15.230,0:11:19.000
"Прочетете откъс от тази глава"
или "Прочетете онази глава,
0:11:19.000,0:11:20.080
и така ще разберете Маркс".
0:11:20.080,0:11:23.680
И със сигурност нямаше да му хареса, ако знаеше,
че му се отделят 3 седмици
0:11:23.680,0:11:25.290
като въведение
в курса за социална теория.
0:11:25.290,0:11:27.440
Смятам, че и на вас
няма вече да ви се харесва това,
0:11:27.440,0:11:30.280
защото ще извлечете
някои идеи на Маркс,
0:11:30.280,0:11:32.070
и ще видите колко
различно сте мислели досега,
0:11:32.070,0:11:35.290
а как ще разсъждавате,
след като прочетете
0:11:35.290,0:11:38.600
една книга като "Капиталът" на Маркс.
0:11:38.600,0:11:43.120
Друго, което често се случва, относно
гледната точка на преподаваната ви специалност,
0:11:43.120,0:11:49.320
е, че много често разбиранията
на хората умишлено се пречупват
0:11:49.320,0:11:52.930
към преподаваната специалност.
Да ви накара да си кажете:
0:11:52.930,0:11:56.380
"Е, аз не съм добър икономист,
тъй или иначе няма да уча икономика,
0:11:56.380,0:11:59.190
тъй че няма да се мъча да разбирам
икономическите обяснения,
0:11:59.190,0:12:00.200
ще гледам само да проследя
0:12:00.200,0:12:01.819
философските му теми".
0:12:01.819,0:12:02.819
И сега
0:12:02.819,0:12:04.830
е много интересно да се чете Маркс
0:12:04.830,0:12:07.460
от тази гледна точка.
0:12:07.460,0:12:11.290
Аз изнасям този курс
всяка година от 1971-ва,
0:12:11.290,0:12:12.780
с едно изключение.
0:12:12.780,0:12:17.240
Някои години го изнасям
2 пъти, други - три пъти.
0:12:17.240,0:12:20.880
В първите години го изнасях пред много
0:12:20.880,0:12:22.310
разнородни групи.
0:12:22.310,0:12:23.670
Една година беше пред
0:12:23.670,0:12:27.430
философския отдел
на Морган Стейт Колеж -
0:12:27.430,0:12:29.949
днес Университета Морган Стейт.
Друг път беше пред
0:12:29.949,0:12:33.690
завършили английска философия
студенти на "Джон Хопкинс".
0:12:33.690,0:12:34.579
Друга година
0:12:34.579,0:12:38.960
бяха икономисти, и тъй нататък.
В крайна сметка за мен бе интересно да видя
0:12:38.960,0:12:43.170
как всеки път, четейки я с различна група,
те виждат съвсем различни неща в нея.
0:12:43.170,0:12:46.540
И в крайна сметка си извадих
ценна поука от това четене
0:12:46.540,0:12:49.670
с хора от така различни учебни насоки.
0:12:49.670,0:12:52.680
Това понякога ме подлудяваше,
но пък научих ценен урок.
0:12:52.680,0:12:55.100
Например една година имах група,
0:12:55.100,0:13:00.930
следваща програмата за
сравнителна литература в Джон Хопкинс.
0:13:00.930,0:13:03.630
Бяха седем души.
0:13:03.630,0:13:07.290
Започнахме с Първа глава
0:13:07.290,0:13:11.040
и останахме целия семестър на Първа глава!
0:13:11.040,0:13:14.710
Това ме подлудяваше. Казах им:
"Вижте, трябва да я приключим в крайна сметка",
0:13:14.710,0:13:17.029
мислех, че е много важно
да стане това, но те казаха:
0:13:17.029,0:13:20.690
"О, не, трябва добре да я разберем,
правилно да я разберем.
0:13:20.690,0:13:23.870
Какво точно има предвид под стойност?
Какво точно е "стоката пари"?
0:13:23.870,0:13:26.070
Какво е фетишизъм?
Какво точно значи всичко това?"
0:13:26.070,0:13:27.270
И все от този сорт…
0:13:27.270,0:13:30.830
Попитах ги: "Защо правите всичко това?"
Казаха ми: "Ами ние следваме
0:13:30.830,0:13:33.679
школата на… " - дотогава никога
не го бях чувал и си помислих,
0:13:33.679,0:13:37.430
че очевидно е идиот,
след като е създал подобно нещо.
0:13:37.430,0:13:39.980
Казва се Жак Дерида
0:13:39.980,0:13:44.240
и е изкарал доста време
в Хопкинс в края на 60-те,
0:13:44.240,0:13:47.460
началото на 70-те. Затова той има
0:13:47.460,0:13:50.890
много последователи в програмата
за сравнителна литература.
0:13:50.890,0:13:53.100
Едно от неща, което след това
0:13:53.100,0:13:55.150
осъзнах по този повод…
0:13:55.150,0:14:00.080
Научиха ме да обръщам сериозно внимание
на езика, използван от Маркс;
0:14:00.080,0:14:05.040
Какво казва той, и как го казва,
какво той има предвид и какво не е казал,
0:14:05.040,0:14:08.160
това също е изключително важно.
0:14:08.160,0:14:12.800
Така всъщност и аз се учех…
и сега съм много благодарен на онази група,
0:14:12.800,0:14:16.530
не само защото вече не звуча като идиот,
както когато казах,
0:14:16.530,0:14:19.270
че никога не съм чувал за Жак Дерида.
0:14:19.270,0:14:23.380
Така много бях повлиян
0:14:23.380,0:14:28.170
от онази група, която ме принуди
да разгледам само Първа глава
0:14:28.170,0:14:30.100
под лупа,
0:14:30.100,0:14:33.360
и да разсъждавам буквално
върху всяка дума, всяко изречение,
0:14:33.360,0:14:34.910
всяка връзка с предишното изречение и т.н.
0:14:34.910,0:14:38.860
Да, наистина искам да свършим с работата.
Наистина искам да свършим
0:14:38.860,0:14:41.629
с целия том, и затова
няма да посветим цялото си време
0:14:41.629,0:14:43.090
на Първа глава, но
0:14:43.090,0:14:46.580
различните специалности могат
да разкрият пред очите ви такива неща.
0:14:46.580,0:14:51.300
Защото Маркс всъщност е написал този текст
0:14:51.300,0:14:55.890
от няколко различни гледни точки,
както ви казах.
0:14:55.890,0:14:56.610
Смятам, че
0:14:56.610,0:14:58.280
ние трябва да разпознаем
0:14:58.280,0:15:03.330
как тези различни гледни точки
се кръстосват в самия текст.
0:15:03.330,0:15:06.130
Откриваме три по-големи
0:15:06.130,0:15:08.430
области на вдъхновение
0:15:08.430,0:15:10.550
за този труд,
0:15:10.550,0:15:13.790
и те са развиват подробно
0:15:13.790,0:15:18.940
чрез здравата връзка, в случая на Маркс,
0:15:18.940,0:15:22.540
с критическата теория,
с критичния анализ.
0:15:22.540,0:15:27.890
Когато е бил сравнително млад,
е написал кратка статия
0:15:27.890,0:15:30.070
за журналистическата си колона
в "Германски ежедневник".
0:15:30.070,0:15:35.360
Заглавието на статията е:
"Безпощадна критика на всичко съществуващо".
0:15:35.360,0:15:40.440
Доста кратка статия,
препоръчвам ви да я прочетете,
0:15:40.440,0:15:42.780
защото е пленителна.
0:15:42.780,0:15:45.640
Какво прави в нея?
Той изобщо не казва,
0:15:45.640,0:15:46.680
че всички са глупави,
0:15:46.680,0:15:50.800
че всички са боклуци,
нито смята да критикува всички
0:15:50.800,0:15:51.790
за начина им на съществуване. Не.
0:15:51.790,0:15:53.760
Това, което казва, е,
0:15:53.760,0:15:57.050
че има наистина много сериозни хора,
които разсъждават върху света
0:15:57.050,0:15:58.760
наистина усилено.
0:15:58.760,0:16:04.830
Те виждат определени неща за света
и каквото виждат, е ценен източник за нас.
0:16:04.830,0:16:09.540
Критичният метод прави следното:
взима каквото са видели те
0:16:09.540,0:16:15.080
работи върху него
и го превръща в нещо различно.
0:16:15.080,0:16:18.200
Едно от нещата, които казва по-късно
и което описва неговия метод
0:16:18.200,0:16:19.750
възхитително, е:
0:16:19.750,0:16:24.220
начинът, по който се извършва
тази трансформация, е да вземеш
0:16:24.220,0:16:26.699
коренно различни идеи
0:16:26.699,0:16:32.370
и събирайки ги заедно
да запалиш революционен огън.
0:16:32.370,0:16:36.790
Всъщност точно това прави и той.
Той взима много различни стари школи,
0:16:36.790,0:16:38.340
събира ги в едно,
0:16:38.340,0:16:39.800
стрива ги заедно
0:16:39.800,0:16:43.960
и създава съвсем различно ново знание.
0:16:43.960,0:16:47.790
Както казва в едни от предговорите си:
0:16:49.670,0:16:52.350
Ако се опитвате да създадете
нова научна система,
0:16:52.350,0:16:55.790
погрижете се да промените
досегашното тълкуване на понятията.
0:16:55.790,0:17:00.590
Трябва да промените
целия метод на изследване.
0:17:00.590,0:17:04.939
Трите идейни направления,
които разглежда в "Капиталът"
0:17:04.939,0:17:07.110
са следните:
0:17:07.110,0:17:09.579
Първо е идейното направление
0:17:09.579,0:17:12.180
на политическата икономия -
0:17:12.180,0:17:17.640
политическата икономия
на 18-ти и началото на 19-ти век.
0:17:17.640,0:17:20.010
Тя е главно английска.
0:17:20.010,0:17:22.600
Не е само английска, но тръгва
0:17:22.600,0:17:28.070
от Лок, Хобс и Хюм до,
разбира се, Адам Смит, Рикардо и Малтус.
0:17:28.070,0:17:32.180
И много други личности, като Денем-Стюарт
и не толкова значителни.
0:17:32.180,0:17:35.880
Той подлага всички тези хора
0:17:35.880,0:17:39.730
на дълбока критика в четвърти том,
0:17:39.730,0:17:45.040
наречен "Теории за принадената стойност".
0:17:45.040,0:17:48.240
Той не е имал ксерокс,
нито интернет и подобни неща,
0:17:48.240,0:17:51.240
затова внимателно копира на ръка
0:17:51.240,0:17:52.980
дълги пасажи от Адам Смит
0:17:52.980,0:17:54.770
и после прави коментарите си по тях.
0:17:54.770,0:17:59.290
Дълги пасажи от Стюарт
0:17:59.290,0:18:03.390
и отново, дълги коментари по тях.
0:18:03.390,0:18:07.990
Всъщност това, което прави,
днес го наричаме "деконструкция".
0:18:07.990,0:18:10.210
Едно от нещата, които научих,
0:18:10.210,0:18:12.950
прочитайки
"Теории за принадената стойност",
0:18:12.950,0:18:16.170
бе как да "деконструирам"
доводите по този начин.
0:18:16.170,0:18:18.340
Наистина, той прави следното,
0:18:18.340,0:18:19.979
казва:
"Адам Смит прави това заключение.
0:18:19.979,0:18:22.770
Но какво е пропуснал?
0:18:22.770,0:18:25.030
Какво липсва? Кое е липсващото парче
0:18:25.030,0:18:26.400
в картината,
0:18:26.400,0:18:28.299
което наистина помага да наредим пъзела,
0:18:28.299,0:18:32.390
и когато го сложим на мястото му,
изводите основно се променят?"
0:18:32.390,0:18:34.470
Затова политикономията
0:18:34.470,0:18:37.750
e наистина доста важна
0:18:37.750,0:18:38.540
като една неразривна част
0:18:38.540,0:18:42.760
от историята.
0:18:42.760,0:18:46.429
Познавам политикономията доста добре.
Чел съм много такава и се чувствам
0:18:46.429,0:18:50.140
в свои води с нея.
Може би, защото идвам от английската
0:18:50.140,0:18:53.260
школа и тъй нататък,
затова се чувствам доста комфортно с нея.
0:18:53.260,0:18:56.080
Затова, когато я разглеждаме,
0:18:56.080,0:18:58.960
ще ви дам различни материали,
0:18:58.960,0:19:00.850
отнасящи се до нея, за да видите
0:19:00.850,0:19:02.960
откъде Маркс
се е вдъхновил в изводите си,
0:19:02.960,0:19:05.240
тъй като невинаги е цитирал
източниците си в "Капиталът".
0:19:05.240,0:19:06.789
Разработва някаква идея,
0:19:06.789,0:19:08.830
която явно е взета отнякъде
0:19:08.830,0:19:10.400
и това е от значение,
0:19:10.400,0:19:14.410
но Маркс невинаги цитира откъде.
0:19:14.410,0:19:15.820
Понякога цитира, разбира се,
0:19:15.820,0:19:21.420
някои други теоретици, дори
американци, но най-вече французи.
0:19:21.420,0:19:25.230
Френската школа в политикономията
е доста по-различна.
0:19:25.230,0:19:29.370
Маркс се опира и на нея,
но тя е само една част
0:19:29.370,0:19:32.920
от неговия интерес.
0:19:32.920,0:19:36.460
Второто идейно направление е
0:19:36.460,0:19:39.770
класическата немска
критическа философия,
0:19:39.770,0:19:41.870
която се простира до гръцките философи.
0:19:41.870,0:19:45.660
Маркс е написал дисертацията си
0:19:45.660,0:19:50.040
върху Епикур, и затова е
добре запознат с гръцките мислители
0:19:50.040,0:19:52.750
и с начина, по който гръцкото мислене
0:19:52.750,0:19:56.230
е пренесено в немската
критическа философска школа -
0:19:56.230,0:20:01.340
Спиноза, Лайбниц и, разбира се, Хегел,
0:20:01.340,0:20:04.390
както и много други.
0:20:04.390,0:20:08.470
Тази школа е от огромно значение
0:20:08.470,0:20:13.390
и по много начини той използва
немската критическа философска традиция
0:20:13.390,0:20:17.310
в политикономията.
Той ги събира в едно.
0:20:17.310,0:20:19.200
Освен това е силно привлечен
0:20:19.200,0:20:21.980
по много начини, от Кант.
0:20:21.980,0:20:23.760
Затова тази школа
0:20:23.760,0:20:27.660
е от голямо значение.
Аз не съм
0:20:27.660,0:20:31.320
дълбоко запознат с тази школа.
Не съм добре подготвен с тази школа,
0:20:31.320,0:20:32.590
затова тези от вас, които
0:20:32.590,0:20:36.620
са добре запознати с нея, по всяка вероятност
ще открият неща, които аз пропускам.
0:20:36.620,0:20:38.970
Това научих, работейки
0:20:38.970,0:20:41.900
с групи философи,
0:20:41.900,0:20:45.600
познаващи отлично Хегел и други,
и видях влиянието на Хегел
0:20:45.600,0:20:49.720
върху начина, по който работи Маркс.
Зная някои неща,
0:20:49.720,0:20:50.870
но не съм много силен в това,
0:20:50.870,0:20:53.140
въпреки, че бих искал да бъда.
0:20:53.140,0:20:57.170
Трябва да ви кажа, че в началото
изпитвах симпатия към
0:20:57.170,0:21:00.700
английската икономистка Джоан Робинсън,
която казва, че е против начина,
0:21:00.700,0:21:06.880
по който в труда на Маркс
Хегел си подава носа между нея и Рикардо.
0:21:06.880,0:21:09.130
Изпитвах симпатия към думите й,
0:21:09.130,0:21:11.870
и заради някои от проблемите,
0:21:11.870,0:21:15.929
които имам в разбирането на Хегел,
0:21:15.929,0:21:19.340
ме карат да харесвам тези думи.
0:21:19.340,0:21:23.760
На шега казвам, а може би не трябва да го казвам,
защото ще разстроя хегелианците тук,
0:21:23.760,0:21:27.530
че всъщност най-хубавото
от четенето на Хегел преди Маркс,
0:21:27.530,0:21:32.730
е, че ще можете
да разберете Маркс по-лесно.
0:21:32.730,0:21:37.270
Затова ако сте чели малко Хегел
преди да прочетете Маркс, всичко ще е наред.
0:21:37.270,0:21:38.990
Третото идейно направление,
0:21:38.990,0:21:41.750
което използва
и често се позовава на него,
0:21:41.750,0:21:46.070
е утопичната социалистическа школа.
0:21:46.070,0:21:48.570
Тя е най-вече френска,
0:21:48.570,0:21:52.460
въпреки че ги има и Робърт Оуен, някои
английски мислители,
0:21:52.460,0:21:54.100
естествено и Томас Мур
от английската школа,
0:21:54.100,0:21:57.570
който използва
често и навсякъде в текста,
0:21:57.570,0:21:59.900
но големите социалистически мислители
0:21:59.900,0:22:10.180
са във Франция през 1830-40 г.,
където е бумът на утопичното мислене.
0:22:10.180,0:22:15.510
Хора като Етиен Кабе, създал групата "Икарци",
идва тук и се установява
0:22:15.510,0:22:19.050
в САЩ след 1848 г.
0:22:19.050,0:22:25.490
Прудон. Сен-Симон. Фурие.
0:22:25.490,0:22:28.810
Маркс познава отлично -
живял е известно време в Париж -
0:22:28.810,0:22:30.169
техните трудове,
0:22:30.169,0:22:37.210
и ако погледнете Комунистическия манифест,
ще откриете, че е разочарован от тях.
0:22:37.210,0:22:40.780
Той не харесва начина, по който
0:22:40.780,0:22:46.800
утопистите описват някакво
идеално общество,
0:22:46.800,0:22:51.080
без да имат каквато и да било идея как
да преминат от сегашното към бъдещото.
0:22:51.080,0:22:54.810
Маркс иска да се опита да превърне
0:22:54.810,0:22:58.270
социалистическия проект
от утопичен социалистически проект
0:22:58.270,0:23:02.930
в научен социалистически проект.
0:23:02.930,0:23:06.220
Но за да направи това,
той не може просто да вземе
0:23:06.220,0:23:09.490
английския емпиризъм,
английската политикономия и подобните.
0:23:09.490,0:23:14.760
Той трябва да пресъздаде,
0:23:14.760,0:23:17.870
да пренесе научния метод
върху всичко това.
0:23:17.870,0:23:21.970
И неговият научен подход следователно
0:23:21.970,0:23:25.780
се гради в голяма степен
в поставянето под въпрос
0:23:25.780,0:23:29.490
на водещата английска школа
0:23:29.490,0:23:32.190
на класическата политикономия,
0:23:32.190,0:23:36.000
заедно с водещата немска школа
на критическата философия
0:23:36.000,0:23:39.500
и утопичния импулс.
0:23:39.500,0:23:42.559
Той се пита: Какво е комунизмът?
Какво е социалистическото общество?
0:23:42.559,0:23:44.970
Как можем да критикуваме капитализма?,
0:23:44.970,0:23:49.660
като третият въпрос е водещ за него.
0:23:49.660,0:23:52.710
Добре съм запознат
0:23:52.710,0:23:56.549
с френската социалистическа школа,
особено от онзи период,
0:23:56.549,0:23:58.440
с утопичния социализъм от онзи период,
0:23:58.440,0:24:02.560
и съм чел доста за него.
Например, чел съм много от тях, като Фурие,
0:24:02.560,0:24:08.559
Сен-Симон и най-вече Прудон,
и всъщност мисля,
0:24:08.559,0:24:14.280
че Маркс често използва от тях повече,
отколкото иска да си признае,
0:24:14.280,0:24:18.940
стремейки се да се дистанцира
0:24:18.940,0:24:22.030
от тази явно утопична школа,
0:24:22.030,0:24:25.440
развила се през 30-те и 40-те
на 18 век, която той счита
0:24:25.440,0:24:31.330
виновна за провала на революцията
през 1848 г. в Париж.
0:24:31.330,0:24:35.330
Тъй като иска да се дистанцира
от всичко това, той казва:
0:24:35.330,0:24:39.820
"В крайна сметка аз не признавам
повечето им идеи", но всъщност използва
0:24:39.820,0:24:44.049
доста от техните идеи,
особено на Сен-Симон,
0:24:44.049,0:24:50.390
както и, отричайки го, Фурие.
Факт е, много от неговите идеи
0:24:50.390,0:24:52.490
са противоположните на Фурие.
0:24:52.490,0:24:55.820
Затова не можете истински да го разберете,
без да разберете какво той отрича.
0:24:55.820,0:24:57.850
Както отрича Фурие,
0:24:57.850,0:24:59.570
по същия начин
категорично отрича
0:24:59.570,0:25:03.470
и много от политическите икономисти,
особено Малтус,
0:25:03.470,0:25:05.220
който му е особено трудно
0:25:05.220,0:25:09.740
да възприеме.
0:25:09.740,0:25:15.940
Това са някои от основните теми,
събрани на едно в тази книга.
0:25:15.940,0:25:18.610
Предлагам обаче
ние да я прочетем
0:25:18.610,0:25:23.550
с езика на Маркс,
макар че това представлява
0:25:23.550,0:25:28.220
редица трудности
и самият Маркс е наясно с това.
0:25:28.220,0:25:31.510
Той коментира много интересно
0:25:31.510,0:25:33.850
в предговорите си,
0:25:33.850,0:25:41.900
най-вече в предговора
за френското издание,
0:25:41.900,0:25:46.029
където той препоръчва
френското издание да се публикува на части -
0:25:46.029,0:25:51.140
знаете, французите обичат
да публикуват неща като файлетони,
0:25:51.140,0:25:55.170
и книгата излиза с първите две глави,
0:25:55.170,0:26:00.370
на другата седмица още…
един вид поредица.
0:26:00.370,0:26:04.220
Маркс пише през 1872 г.:
0:26:04.220,0:26:08.270
"…Напълно одобрявам Вашата идея да
издадете превода на "Капиталът"
в периодично излизащи свитъци…
0:26:08.270,0:26:11.570
…В тази форма произведението ще бъде
по-достъпно за работническата класа…
0:26:11.570,0:26:17.540
…а това съображение
за мен е по-важно от всички други.
0:26:17.540,0:26:20.460
Това е лицевата страна на медала,
0:26:20.460,0:26:22.940
но има и обратна страна.
0:26:22.940,0:26:26.120
Методът на изследване, с който си служа…
0:26:26.120,0:26:29.799
…и който не е прилаган
към икономическите въпроси…
0:26:29.799,0:26:31.960
прави четенето на първите глави
0:26:31.960,0:26:37.310
доста трудно и има опасност
да не би у френската публика…"
0:26:37.310,0:26:38.770
(това се отнася и за вас)
0:26:38.770,0:26:42.690
"…която винаги с нетърпение се стреми
към окончателни изводи
0:26:42.690,0:26:44.110
и жадува да узнае връзката
между общите принципи
0:26:44.110,0:26:47.040
и непосредствено вълнуващите я въпроси
0:26:47.040,0:26:51.870
да изчезне интересът към книгата,
щом не получи всичко в самото начало.
0:26:51.870,0:26:54.659
Срещу това затруднение
не мога да направя нищо,
0:26:54.659,0:26:57.840
освен още отсега да обърна
внимание върху него и да предупредя
0:26:57.840,0:27:00.850
читателите, които търсят истината.
0:27:00.850,0:27:04.490
В науката няма царски път
и до нейните светли върхове
0:27:04.490,0:27:06.759
могат да достигнат само онези,
0:27:06.759,0:27:08.150
които, без да се плашат от умората,
0:27:08.150,0:27:12.710
се катерят по нейните стръмни пътеки".
0:27:12.710,0:27:15.399
И тъй като вие сте тук,
защото ревностно сте се решили
0:27:15.399,0:27:17.830
да откриете истината,
0:27:17.830,0:27:20.019
трябва първо да ви предупредя,
0:27:20.019,0:27:25.870
че първите няколко глави
са особено сложни и трудни.
0:27:25.870,0:27:28.740
Причини са няколко.
0:27:28.740,0:27:32.320
Една от тях е неговият метод,
за който ще говорим след минута.
0:27:32.320,0:27:35.640
Другата причина е
0:27:35.640,0:27:40.010
особеният начин, по който
е решил да разгърне своя проект.
0:27:40.010,0:27:42.700
Неговата цел е да разбере
0:27:42.700,0:27:48.650
как действа капиталистическият
начин на производство.
0:27:48.650,0:27:55.159
И той осъзнава, че това е
наистина огромен проект.
0:27:55.159,0:27:59.290
За да започне този проект,
0:27:59.290,0:28:05.850
той трябва да развие понятията,
които ще му помогнат да разбере
0:28:05.850,0:28:11.860
цялата сложност,
съществуваща при капитализма.
0:28:11.860,0:28:16.900
В един от своите предговори
той говори за начина,
0:28:16.900,0:28:20.050
който е решил да използва.
0:28:20.050,0:28:28.320
Казва: "Начинът на излагане…",
0:28:28.320,0:28:31.610
сега ще говорим
за начина му на излагане,
0:28:31.610,0:28:34.450
той пише това към второто издание:
0:28:34.450,0:28:40.200
"Начинът на излагане формално трябва
да се отличава от начина на изследване.
0:28:40.200,0:28:43.230
"Изследването",
това е процесът на проучване,
0:28:43.230,0:28:47.210
"трябва да усвои материала в подробности,
да анализира различните форми на неговото развитие,
0:28:47.210,0:28:52.510
и да се добере до тяхната вътрешна връзка.
0:28:52.510,0:28:57.580
Едва след като тази работа бъде завършена,
може по съответен начин да бъде изразено
действителното движение.
0:28:57.580,0:28:59.950
И когато това бъде постигнато,
0:28:59.950,0:29:01.900
ако животът на материала…",
0:29:01.900,0:29:04.380
това е капиталистическият
начин на производство,
0:29:04.380,0:29:08.090
"…получи своето мисловно отражение,
тогава може и да изглежда,
0:29:08.090,0:29:13.910
че имаме работа
с една предварителна конструкция".
0:29:13.910,0:29:15.809
Маркс говори тук относно
0:29:15.809,0:29:21.120
своя метод на изследване,
което е различно от метода му на излагане.
0:29:21.120,0:29:26.440
Изследването му започва с всичко
съществуващо - всичко, което се случва.
0:29:26.440,0:29:29.169
Започвате с действителността
според вашия опит,
0:29:29.169,0:29:31.500
както вие я виждате и чувствате.
0:29:31.500,0:29:33.660
Това е началната ви база.
0:29:33.660,0:29:36.440
Започвате с описанието
на действителността
0:29:36.440,0:29:40.669
от политическите икономисти,
от писателите, от всеки.
0:29:40.669,0:29:42.919
Започвате с целия този материал
0:29:42.919,0:29:46.559
и после търсите в този материал
0:29:46.559,0:29:49.020
някакви прости концепции.
0:29:49.020,0:29:51.380
Това той нарича
"методът на слизането".
0:29:51.380,0:29:53.040
При метода на слизането
0:29:53.040,0:29:54.980
от действителността, която виждате,
0:29:54.980,0:29:57.020
се слиза дълбоко,
0:29:57.020,0:30:00.440
търсейки някакви основи,
основни понятия.
0:30:00.440,0:30:06.060
И веднъж като разкриете
тези основни понятия,
0:30:06.060,0:30:09.970
после пак се изкачвате
на повърхността,
0:30:09.970,0:30:13.060
за да видите какво става там,
и ще откриете,
0:30:13.060,0:30:16.980
че освен първоначалното ви виждане за света,
от което сте тръгнали,
0:30:16.980,0:30:22.670
има и друг начин
за тълкуване на случващото се.
0:30:22.670,0:30:26.070
Всъщност Маркс е пионер
в този подход, който,
0:30:26.070,0:30:30.860
ако сте запознати с психоанализата,
смятам, че познавате.
0:30:30.860,0:30:34.490
Там се тръгва от външното поведение
и се търси нещо,
0:30:34.490,0:30:37.380
търсят се основните понятия,
както прави Фройд.
0:30:37.380,0:30:40.710
Откривате набор от концепции и
след като ги изкарате наяве, възкликвате:
0:30:40.710,0:30:46.210
"О! Този човек се държи така
и изглежда по този начин, но всъщност
0:30:46.210,0:30:48.100
държанието му се дължи на друго".
0:30:48.100,0:30:51.549
Маркс прави същото нещо.
Фактически Маркс е откривателят
0:30:51.549,0:30:54.510
на този метод в социалните науки:
0:30:54.510,0:30:58.120
Тръгва от повърхностния вид
и открива основните понятия.
0:30:58.120,0:31:03.330
Той решава да започне "Капиталът"
с основно понятие.
0:31:03.330,0:31:07.950
Започва с изводите от своите изследвания.
0:31:07.950,0:31:11.580
'Кое е моето основно понятие?'
0:31:11.580,0:31:14.480
Той излага основните термини
0:31:14.480,0:31:18.029
много просто и директно
0:31:18.029,0:31:21.860
и наистина изглежда предварително построено.
Когато го четете за първи път,
0:31:21.860,0:31:23.010
ще си кажете:
0:31:23.010,0:31:25.540
"Откъде идват всички тези неща?
0:31:25.540,0:31:29.720
Откъде ги е взел?
Защо прави това?"
0:31:29.720,0:31:35.880
И през половината време няма да знаете
за какво точно говори с тези термини.
0:31:35.880,0:31:37.780
Но после малко по малко,
продължавайки напред,
0:31:37.780,0:31:44.340
ще започнете да виждате как тези концепции
обясняват случващото се покрай нас.
0:31:44.340,0:31:47.250
След това ще започнете да си казвате:
0:31:47.250,0:31:49.759
"Ето какво означава всъщност
"теорията на стойността".
0:31:49.759,0:31:52.390
Ето защо е вкарал темата за стойността.
0:31:52.390,0:31:56.799
О! Ето какво всъщност
има предвид с този фетишизъм.
0:31:56.799,0:31:57.720
Ето защо ми трябват всички
0:31:57.720,0:32:00.440
тези термини".
0:32:00.440,0:32:04.110
Истината е, че можете да разберете
как точно действат тези понятия
0:32:04.110,0:32:08.250
само прочитайки книгата докрай.
0:32:08.250,0:32:10.460
Това е твърде непозната стратегия.
0:32:10.460,0:32:14.050
Имам предвид, че сме свикнали
с друга стратегия, която ни набиват:
0:32:14.050,0:32:17.600
"Научи правилно едно понятие
и после премини към следващото!"
0:32:17.600,0:32:21.240
Както когато слагате
тухла върху тухла.
0:32:21.240,0:32:23.250
Маркс е по-скоро
като разрязване на лука.
0:32:23.250,0:32:26.540
Използвам тази метафора,
макар и неподходяща,
0:32:26.540,0:32:27.960
защото някой може да си помисли,
0:32:27.960,0:32:31.530
че когато режем лук,
обикновено се разплакваме.
0:32:31.530,0:32:35.320
Но това, което той всъщност прави, е,
да тръгне от обвивката на лука
0:32:35.320,0:32:38.610
и отивайки в сърцевината му,
намира причината за растежа му
0:32:38.610,0:32:41.210
и после се връща отново на повърхността.
0:32:41.210,0:32:45.020
Затова чак накрая разбирате
какво е искал да каже,
0:32:45.020,0:32:48.380
когато се върне на повърхността
0:32:48.380,0:32:52.310
и видите обяснението му за растежа…
Когато започвате от вътрешността,
0:32:52.310,0:32:54.880
постепенно премахвате пластовете.
0:32:54.880,0:32:58.280
Това всъщност правите.
Постоянно ще обогатявате понятията.
0:32:58.280,0:32:59.910
Нещо, което ви изглежда
0:32:59.910,0:33:03.029
много елементарно и абстрактно понятие
0:33:03.029,0:33:06.780
постепенно се обогатява все повече,
колкото повече напредвате.
0:33:06.780,0:33:08.890
Става дума за разширяване
0:33:08.890,0:33:11.430
на тези понятия.
0:33:11.430,0:33:15.290
Това не е методът "тухла върху тухла"
и много от нас не са свикнали с него,
0:33:15.290,0:33:19.520
но се погрижете да свикнете с мисълта,
че точно така ще работите.
0:33:19.520,0:33:21.770
Това за вас означава,
0:33:21.770,0:33:25.540
че може да се мотаете като луди
поне в първите 3 глави,
0:33:25.540,0:33:29.940
защото по всяка вероятност няма да осъзнавате
точно какво се има предвид
0:33:29.940,0:33:31.039
преди да напреднете
0:33:31.039,0:33:33.790
достатъчно с текста.
После ще започнете да виждате
0:33:33.790,0:33:34.950
как тези понятия работят
0:33:34.950,0:33:37.570
и какво представляват.
0:33:37.570,0:33:39.129
Дали е вкусна тортата
става ясно при яденето й.
0:33:39.129,0:33:42.550
От началото на книгата
до момента, когато разберете
0:33:42.550,0:33:45.440
откъде произтичат някои заключения,
които прави Маркс,
0:33:45.440,0:33:49.150
естествено,
0:33:49.150,0:33:54.250
ще мине малко време.
0:33:54.250,0:33:57.270
Включително и за избора му
на отправна точка.
0:33:57.270,0:33:59.629
Както ще видите, той започва
0:33:59.629,0:34:04.040
от определението на стоката.
0:34:04.040,0:34:07.680
Това е доста странна отправна точка.
Смятам, че повечето от вас,
0:34:07.680,0:34:10.970
когато мислят за Маркс,
се сещат за фрази като:
0:34:10.970,0:34:13.089
"Цялата история
е история на социални борби".
0:34:13.089,0:34:17.499
Затова мислите: "Капиталът би трябвало
да започне с класовата борба".
0:34:17.499,0:34:21.789
Не зная колко, но сигурно 300 страници
изобщо не се споменава класовата борба.
0:34:21.789,0:34:24.589
Доста неприятно за тези от вас,
които търсят това в нея
0:34:24.589,0:34:27.889
и мислят за класовата борба.
0:34:27.889,0:34:30.789
Но защо той не започва с парите?
0:34:30.789,0:34:33.349
Всъщност в неговото
ранно подготвително изследване
0:34:33.349,0:34:36.089
той е мислел да започне с парите,
0:34:36.089,0:34:40.809
но после все повече разбира,
че е невъзможно да тръгне от парите.
0:34:40.809,0:34:44.269
Но защо не започва с работата?
0:34:44.269,0:34:47.739
Всъщност той е можел
да започне по много начини,
0:34:47.739,0:34:49.109
но решава да започне със стоката.
0:34:49.109,0:34:54.359
Ако прочетете предварителните му трудове,
ще видите един дълъг период,
0:34:54.359,0:34:57.519
между 20 и 30 години,
в които е размишлявал по този въпрос.
0:34:57.519,0:34:58.859
Коя е най-добрата отправна точка,
0:34:58.859,0:35:00.479
от която да разработи всичко?
0:35:00.479,0:35:03.439
"Кое е сърцето на този лук…",
ако предпочитате така да се изразя,
0:35:03.439,0:35:05.190
"…който се опитвам да анализирам,
0:35:05.190,0:35:06.449
и който ще ми помогне наистина
0:35:06.449,0:35:09.579
да разбера как работи цялата система?"
0:35:09.579,0:35:11.640
И той решава да тръгне от стоката.
0:35:11.640,0:35:13.859
Това е произволна начална точка.
0:35:13.859,0:35:17.249
Вие няма да видите логиката в нея.
Той не я обяснява.
0:35:17.249,0:35:19.779
Нито се опитва да ви убеждава в нея.
Той просто казва:
0:35:19.779,0:35:23.639
"Аз ще започна оттук.
Ето как започвам да разсъждавам по темата.
0:35:23.639,0:35:27.249
Ще използвам тези понятия".
0:35:27.249,0:35:31.979
Много загадъчно начало.
И не се опитва да убеждава в нищо.
0:35:31.979,0:35:35.619
В този момент си казвате:
"Щом няма никакво оправдание за това,
0:35:35.619,0:35:37.069
защо да не зарежа текста настрана?"
0:35:37.069,0:35:39.420
После нещата стават малко по-сложни.
0:35:39.420,0:35:44.209
Стигате до трета глава, където повечето хора,
започнали "Капиталът", спират да го четат,
0:35:44.209,0:35:46.230
ако се опитват да го четат
по собствено желание.
0:35:46.230,0:35:49.970
Когато стигнат до трета глава,
започват да си казват:
0:35:49.970,0:35:50.909
"Невъзможно е.
Така доникъде няма да се стигне".
0:35:50.909,0:35:55.239
Наистина е трудно поради тези причини.
0:35:55.239,0:36:00.309
Друга причина да е трудно, е,
0:36:00.309,0:36:04.179
защото целият набор от термини е замислен
0:36:04.179,0:36:07.039
не само за първия том на "Капиталът".
0:36:07.039,0:36:08.549
Те му трябват, за да го водят
0:36:08.549,0:36:13.519
през цялото изложение,
през всички теми, които е решил да засегне.
0:36:13.519,0:36:18.009
Сигурно ще се отчаете, като разберете,
че "Капиталът" е в четири тома.
0:36:18.009,0:36:21.189
Затова, ако наистина искате да разберете
капиталистическия начин на производство,
0:36:21.189,0:36:24.109
трябва да прочетете
и четирите тома на "Капиталът".
0:36:24.109,0:36:28.229
Първи том е само
определена гледна точка
0:36:28.229,0:36:30.199
върху капиталистическия
начин на производство.
0:36:30.199,0:36:36.019
Още по-лошо, четирите тома на "Капиталът"
са само една осма от онова,
което е искал да напише.
0:36:36.019,0:36:39.849
Ето какво пише в
"Към критика на политическата икономия",
0:36:39.849,0:36:44.389
подготвителният му текст, където
нахвърля различни идеи за "Капиталът".
0:36:44.389,0:36:45.649
Той казва: "Добре,
0:36:45.649,0:36:50.229
това, което ще анализирам,
0:36:50.229,0:36:51.719
е следното.
Трябва да обясним:
0:36:51.719,0:36:55.999
"1) Общите абстрактни детерминанти,
съществуващи малко или много
0:36:55.999,0:37:01.049
във всички обществени формации.
0:37:01.049,0:37:04.599
2) Категориите, съставящи вътрешната
структура на буржоазното общество,
0:37:04.599,0:37:08.079
и оттам другите основни понятия:
капитал,
0:37:08.079,0:37:12.899
работна заплата, поземлена собственост
и отношенията между тях.
0:37:12.899,0:37:14.669
Град и провинция.
0:37:14.669,0:37:17.409
Трите големи социални класи;
0:37:17.409,0:37:19.299
търговски отношения.
0:37:19.299,0:37:20.519
Циркулация.
0:37:20.519,0:37:22.599
Кредитна система".
0:37:22.599,0:37:24.489
Интересна тема точно сега.
0:37:24.489,0:37:27.759
"Частна собственост.
0:37:27.759,0:37:31.650
3) Концентрация на буржоазното
общество в лицето на държавата,
0:37:31.650,0:37:34.249
от гледна точка на отношенията.
0:37:34.249,0:37:36.909
Непродуктивни категории.
0:37:36.909,0:37:38.160
Данъци.
0:37:38.160,0:37:39.499
Държавен дълг.
0:37:39.499,0:37:41.059
Обществен дълг.
0:37:41.059,0:37:42.709
Население.
0:37:42.709,0:37:44.180
Колонии.
0:37:44.180,0:37:47.699
Емиграция.
0:37:47.699,0:37:50.969
4) Международни
производствени отношения,
0:37:50.969,0:37:52.869
международно разделение на труда,
0:37:52.869,0:37:54.589
международна търговия,
0:37:54.589,0:37:56.039
износ и внос,
0:37:56.039,0:37:57.230
обменни курсове,"
0:37:57.230,0:38:01.359
друга интересна тема.
0:38:01.359,0:38:02.209
"Пето," отлична тема,
0:38:02.209,0:38:07.759
"Световният пазар и кризите.'"
0:38:07.759,0:38:08.440
Ето какъв пейзаж е описал
0:38:08.440,0:38:12.330
в "Към критика на политическата икономия"
за това, което смята да направи.
0:38:12.330,0:38:14.799
Това е планирал да направи,
0:38:14.799,0:38:17.779
това е започнал да прави,
0:38:17.779,0:38:20.489
пишейки "Капиталът".
0:38:20.489,0:38:22.279
Той не го е завършил.
0:38:22.279,0:38:24.259
Дори не се е докоснал
0:38:24.259,0:38:26.390
до повечето от тези теми.
0:38:26.390,0:38:27.940
Затова "Капиталът"
0:38:27.940,0:38:29.999
е само началото
0:38:29.999,0:38:33.449
на този огромен проект,
0:38:33.449,0:38:35.639
обширен проект, в който
0:38:35.639,0:38:37.360
той намеква на много места
0:38:37.360,0:38:41.950
как да разбираме държавата,
как да разбираме
0:38:41.950,0:38:46.849
гражданското общество,
как да разбираме емиграцията,
0:38:46.849,0:38:52.759
как да разбираме валутния обмен,
и други подобни.
0:38:52.759,0:38:56.979
Затова ние трябва
да разберем причината
0:38:56.979,0:39:00.109
за целия този набор от понятия
0:39:00.109,0:39:02.119
в началото на книгата…
0:39:02.119,0:39:06.709
Той се опитва да го създаде така,
че да понесе тежестта на цялата структура,
0:39:06.709,0:39:08.890
и всъщност построява рамката,
0:39:08.890,0:39:12.699
в която поставя Първи том,
0:39:12.699,0:39:14.020
като Първи том
0:39:14.020,0:39:17.569
е само едно парче от целия този пъзел,
0:39:17.569,0:39:19.719
който той е искал да сглоби.
0:39:19.719,0:39:24.229
Първи том е наистина основен поглед върху
капиталистическия начин на производство
0:39:24.229,0:39:27.839
от гледна точка на производството,
0:39:27.839,0:39:29.659
но не на пазара,
0:39:29.659,0:39:34.279
не на световната търговия,
а само от гледна точка на производството.
0:39:34.279,0:39:37.149
Затова нека да приемем,
че това, което ще извлечем
0:39:37.149,0:39:41.190
от този курс, е анализът, според Маркс,
0:39:41.190,0:39:46.949
на капиталистическия начин на производство
от гледната точка на производството.
0:39:46.949,0:39:50.459
Втори том е от
гледната точка на търговията.
0:39:50.459,0:39:55.099
Трети том разглежда създаването на кризите,
0:39:55.099,0:39:59.959
както и правилата на разпределението,
0:39:59.959,0:40:02.829
лихвата, рентата, данъците,
0:40:02.829,0:40:08.419
този вид въпроси.
0:40:08.419,0:40:10.929
Нека поговорим за метода -
0:40:10.929,0:40:12.839
другата част от метода,
0:40:12.839,0:40:18.259
който е много важен за начина
на изложение и начина на изследване:
0:40:18.259,0:40:23.809
Използването от Маркс на диалектиката.
0:40:23.809,0:40:27.999
Той казва, пак в предговора,
0:40:27.999,0:40:32.190
че в диалектиката ще открием
0:40:32.190,0:40:34.999
съвсем различна
0:40:34.999,0:40:38.189
концепция за анализиране.
0:40:38.189,0:40:45.189
Трудно ще откриете случайни думи при Маркс.
Маркс не казва "Това води до онова".
0:40:45.219,0:40:47.119
Той почти винаги казва:
0:40:47.119,0:40:51.679
"Това диалектически се отнася до онова".
0:40:51.679,0:40:55.119
Диалектическата връзка
0:40:55.119,0:40:56.529
е вътрешна връзка,
0:40:56.529,0:41:01.069
а не връзка, причинена отвън.
Тя е една вътрешна връзка.
0:41:01.069,0:41:05.259
Той говори за диалектическия метод
0:41:05.259,0:41:09.509
в послеслова към второто издание.
0:41:09.509,0:41:11.619
Той казва: "Да,
0:41:11.619,0:41:21.209
използвал съм някои идеи на Хегел".
0:41:21.209,0:41:24.900
"Но," казва той, "в основата си
моят диалектически метод
0:41:24.900,0:41:29.479
не само се различава от хегеловия,
но е негова пълна противоположност".
0:41:29.479,0:41:31.029
Аз смятам, че понякога се забелязва,
0:41:31.029,0:41:34.579
че не е точно така.
0:41:34.579,0:41:38.109
Че, всъщност, Маркс коренно е променил
0:41:38.109,0:41:42.269
диалектическия метод,
той не само го е преобърнал,
0:41:42.269,0:41:45.189
както казва.
0:41:45.189,0:41:49.069
После той продължава:
"Преди близо 30 години
аз поставих под критика
0:41:49.069,0:41:53.160
мистифициращата страна
на Хегеловата диалектика."
0:41:53.160,0:41:58.689
Маркс тук има предвид
трактата си,
0:41:58.689,0:42:01.719
наречен "Критика на Хегеловата
философия на закона",
0:42:01.719,0:42:05.159
"Критика на Хегеловата философия
на правото", няма значение заглавието,
0:42:05.159,0:42:06.989
и смятам, че тази критика
0:42:06.989,0:42:09.999
изиграва основна роля
0:42:09.999,0:42:12.819
за Маркс в определяне на
0:42:12.819,0:42:17.169
отношението му спрямо
Хегеловата диалектика.
0:42:17.169,0:42:19.959
Там той говори
0:42:19.959,0:42:22.809
за нейната способност да заблуждава.
0:42:22.809,0:42:27.739
И тъй като тази мистифицираща
форма на диалектиката,
0:42:27.739,0:42:29.789
разпространявана от Хегел,
0:42:29.789,0:42:34.729
става мода в Германия,
0:42:34.729,0:42:39.759
Маркс решава
да я преобрази по такъв начин,
0:42:39.759,0:42:43.619
че тя да може да опише
0:42:43.619,0:42:50.619
всяка форма на историческо развитие
като гъвкаво и движещо се.
0:42:51.039,0:42:53.779
Той трябва да я преобрази така,
че да обяснява най-добре
0:42:53.779,0:42:59.910
и характеристиките
на предишните общества.
0:42:59.910,0:43:04.859
Точно това ни казва,
че е същественото е този метод,
0:43:04.859,0:43:09.099
"Диалектиката не се смущава от нищо
0:43:09.099,0:43:14.749
и по самата си същност
е критична и революционна."
0:43:14.749,0:43:18.999
С тези думи ни казва,
0:43:18.999,0:43:22.639
че ще използва
този вид диалектичен метод,
0:43:22.639,0:43:27.679
за да установи отношенията
0:43:27.679,0:43:29.979
между елементите в неговата система,
0:43:29.979,0:43:32.479
но смята да го направи по начин,
0:43:32.479,0:43:37.299
който да улови
гъвкавостта и движението.
0:43:37.299,0:43:41.959
Маркс преди всички е невероятно
0:43:41.959,0:43:44.419
впечатлен от гъвкавостта
0:43:44.419,0:43:48.739
и динамиките на капитализма.
0:43:48.739,0:43:51.939
Това е много странно,
тъй като често се казва,
0:43:51.939,0:43:53.959
че Маркс е
0:43:53.959,0:43:57.979
статичен, структурен анализатор.
0:43:57.979,0:44:03.309
Ще ви се стори странно, докато четете "Капиталът",
когато осъзнаете, че той вижда движението.
0:44:03.309,0:44:06.369
Той постоянно вижда движението.
0:44:06.369,0:44:09.609
Той постоянно говори
0:44:09.609,0:44:14.939
за това движение,
а то е диалектическо движение.
0:44:14.939,0:44:16.710
Затова един от начините,
по който би трябвало да четете Маркс
0:44:16.710,0:44:22.729
от неговата гледна точка,
е да се опитате да схванете
0:44:22.729,0:44:26.119
какво той има предвид под "диалектика".
0:44:26.119,0:44:28.589
Проблемът е, че той така и не е написал
0:44:28.589,0:44:31.939
трактат върху диалектиката.
0:44:31.939,0:44:33.259
Никога не е казал:
0:44:33.259,0:44:35.499
"Този е моят диалектически метод".
0:44:35.499,0:44:36.630
Бих ви посъветвал следното.
0:44:36.630,0:44:38.800
Ако наистина искате да разберете
неговия диалектически метод,
0:44:38.800,0:44:42.259
прочетете "Капиталът".
0:44:42.259,0:44:45.739
Това е най-доброто, което има.
0:44:45.739,0:44:49.469
И когато сте прочели
много внимателно "Капиталът",
0:44:49.469,0:44:53.140
ще усетите как точно действа
диалектическият метод.
0:44:53.140,0:44:56.769
В началото сигурно
ще сте малко объркани,
0:44:56.769,0:45:01.249
защото вероятно досега
не сте използвали диалектично мислене,
и най-учудващият факт е,
0:45:01.249,0:45:04.009
че колкото по-напред сте
в следването по вашата специалност,
0:45:04.009,0:45:06.549
толкова по-малко използвате
0:45:06.549,0:45:08.280
такъв диалектически метод.
0:45:08.280,0:45:10.329
Малките деца са силно диалектични.
0:45:10.329,0:45:12.449
Те виждат движението във всичко.
0:45:12.449,0:45:15.709
Те виждат навсякъде противоречията
и оборват всичко.
0:45:15.709,0:45:18.609
Всяко противоречие
е свързано с всичко останало
0:45:18.609,0:45:19.649
и вашите деца ви показват
0:45:19.649,0:45:22.469
удивителни противоречия.
0:45:22.469,0:45:25.819
Обикновено тогава вие им казвате:
"Стига си мислил сега върху това!
Трябва да мислиш рационално!"
0:45:25.819,0:45:28.619
В момента ние приучаваме хората
0:45:28.619,0:45:33.460
още от момента на раждането им
да не мислят диалектически.
0:45:33.460,0:45:38.519
Но е факт, че диалектическият метод
е силно интуитивен.
0:45:38.519,0:45:42.489
Маркс всъщност възстановява
този невероятно интуитивен
0:45:42.489,0:45:48.069
диалектически метод
и го използва в работата си,
0:45:48.069,0:45:51.400
както в своята аналитична схема,
което ще видим заедно,
0:45:51.400,0:45:53.900
така и в разбирането,
0:45:53.900,0:45:56.440
че всичко се развива.
0:45:56.440,0:45:58.759
Всичко се движи.
0:45:58.759,0:46:01.889
И той използва такива термини.
0:46:01.889,0:46:03.879
Той не говори за "работа",
0:46:03.879,0:46:07.900
а за "работен процес".
0:46:07.900,0:46:09.289
Капиталът не е предмет,
0:46:09.289,0:46:13.549
а е процес, той е в движение.
0:46:13.549,0:46:18.209
Стойността не може да съществува,
ако не е в движение.
0:46:18.209,0:46:22.589
Когато нещата спрат,
стойността изчезва
0:46:22.589,0:46:27.269
и цялата система се срутва.
0:46:27.269,0:46:28.769
Точно това се случи,
0:46:28.769,0:46:32.410
ако си спомняте,
в следобеда на 11 септември.
0:46:32.410,0:46:38.619
Повечето неща спряха. Движението спря.
0:46:38.619,0:46:41.869
Самолетите стряха да летят.
Вече дори не се прекосяваха мостовете…
0:46:41.869,0:46:43.770
И след три дни
0:46:43.770,0:46:47.099
изведнъж всеки осъзна,
че капитализмът ще се срути,
0:46:47.099,0:46:50.420
ако нещата не се задвижат отново.
Затова Джулиани
0:46:50.420,0:46:51.099
излезе и каза:
0:46:51.099,0:46:54.299
"В името на Бога, извадете кредитните си карти
и отидете да пазарувате!
0:46:54.299,0:46:58.019
Върнете се на Бродуей! Отидете
и правете тези неща. Отидете!"
0:46:58.019,0:47:01.599
Буш също се появи на екрана
и каза на самолетната индустрия:
0:47:01.599,0:47:04.509
"Върнете се и възстановете полетите.
0:47:04.509,0:47:07.719
Раздвижете се отново". Спомняте си.
0:47:07.719,0:47:12.919
С други думи, капитализмът е, както
би казал Джек Керуак, "вечно по пътя".
0:47:12.919,0:47:17.069
И ако не беше винаги по пътя,
не би съществувал.
0:47:17.069,0:47:21.650
Маркс оценява това.
И е доста странно,
0:47:21.650,0:47:25.559
че той бива често описван
като някаква статична фигура,
0:47:25.559,0:47:30.119
докато в действителност е точно обратното.
Капитализмът се движи и се променя,
0:47:30.119,0:47:33.929
постоянно е в движение.
0:47:33.929,0:47:35.609
Затова също смятам, че
0:47:35.609,0:47:39.699
Маркс се опитва
да открие основните понятия,
0:47:39.699,0:47:44.640
които биха ви помогнали
да разберете това движение.
0:47:44.640,0:47:47.329
Затова някои от неговите идеи
0:47:47.329,0:47:49.539
са формулирани по такъв начин,
0:47:49.539,0:47:55.450
тъй като се отнасят до отношения,
отнасят се до преобразуваща дейност.
0:47:55.450,0:48:00.459
Изглежда така в този момент
и изглежда иначе в следващия момент.
0:48:00.459,0:48:03.369
Това може да доведе до някакво объркване,
0:48:03.369,0:48:06.599
и затова той се опитва
да ви изведе от объркването,
0:48:06.599,0:48:08.130
създавайки основните термини,
0:48:08.130,0:48:10.089
основната структура,
0:48:10.089,0:48:12.180
която ще ви помогне да разберете
0:48:12.180,0:48:15.959
всички движения, които
постоянно се случват около нас.
0:48:15.959,0:48:20.029
И особено начина, по който
това движение се е наложило днес
0:48:20.029,0:48:27.029
с капиталистическия начин
на производство.
0:48:27.569,0:48:29.579
Затова смятам, че един от начините,
0:48:29.579,0:48:33.119
по който трябва
да се опитате да разберете Маркс,
0:48:33.119,0:48:37.209
е чрез оценяването
на неговия диалектически метод.
0:48:37.209,0:48:44.069
Много хора, включително и много марксисти,
всъщност не харесват неговата диалектика.
0:48:44.069,0:48:45.430
Цели среди, като например
0:48:45.430,0:48:48.189
т.нар. "аналитични марксисти",
казват:
0:48:48.189,0:48:50.819
"Нали знаете, цялата тази диалектика… "
0:48:50.819,0:48:52.699
Те обичат да се самоопределят
0:48:52.699,0:48:55.479
като "марксисти без глупости,"
0:48:55.479,0:49:02.599
защото просто казват:
"Тия диалектики са просто глупости".
0:49:02.599,0:49:04.030
Освен това има и други хора,
0:49:04.030,0:49:09.390
които искат по един или друг начин
да вземат нещо истински диалектично
0:49:09.390,0:49:12.809
и да го вкарат
в причинно-следствена връзка.
0:49:12.809,0:49:20.749
Фактически има най-различни тълкувания
на думите на Маркс, твърде далеч от диалектиката.
0:49:20.749,0:49:23.959
Възможно е това да е правилно;
аз не се опитвам да ви кажа,
0:49:23.959,0:49:27.579
че аналитичните марксисти грешат.
0:49:27.579,0:49:31.049
Далеч съм от намерението да доказвам,
0:49:31.049,0:49:34.109
че грешат хората, които използват
позитивистки математически модел.
0:49:34.109,0:49:36.779
Те може и да са прави.
0:49:36.779,0:49:41.029
Но ако искате да разберете Маркс
от неговата гледна точка,
0:49:41.029,0:49:45.759
трябва да използвате диалектиката.
0:49:45.759,0:49:49.139
И сте свободни да кажете накрая:
"Маркс греши,
0:49:49.139,0:49:52.239
диалектиката е грешна,
не ми харесва, не работи" и т.н.
0:49:52.239,0:49:53.309
Можете да го направите.
0:49:53.309,0:49:57.619
Но преди да го кажете, трябва да разберете
какво представлява и как работи.
0:49:57.619,0:50:01.410
Затова бих искал
0:50:01.410,0:50:05.229
да отделим известно време,
0:50:05.229,0:50:08.659
за да опознаем
диалектичния подход на Маркс
0:50:08.659,0:50:14.269
и да видим как действа той.
0:50:14.269,0:50:16.189
Ето и последната точка
0:50:16.189,0:50:19.259
преди почивката.
0:50:19.259,0:50:25.709
Помолих ви да се опитате да четете Маркс
от неговата гледна точка, но водач ще ви бъда аз.
0:50:25.709,0:50:27.259
Затова,
докато ще го четете с моя помощ,
0:50:27.259,0:50:32.119
моите идеи ще бъдат
от съществено значение.
0:50:32.119,0:50:37.669
Затова бих искал да ви кажа, че е
естествено моят интерес към урбанизацията,
0:50:37.669,0:50:41.339
към неравностойното географско
развитие, към империализма
0:50:41.339,0:50:44.059
и към други подобни,
0:50:44.059,0:50:48.549
моите интереси ще бъдат
0:50:48.549,0:50:53.529
наистина важни, в смисъл,
0:50:53.529,0:50:55.659
че те се отразяват в начина,
по който аз чета този текст.
0:50:55.659,0:50:56.549
В продължение
на повече от 30 години
0:50:56.549,0:51:01.529
водя вътрешен диалог
между себе си и този текст.
0:51:01.529,0:51:04.949
Една от причините да обичам
да преподавам всяка година, е,
0:51:04.949,0:51:09.309
че всяка година се питам:
"Колко ли различно ще го прочета тази година?
0:51:09.309,0:51:15.549
Какво ли ще ми направи впечатление,
което не съм видял досега?"
0:51:15.549,0:51:19.439
И ме впечатляват нови неща,
защото нови факти са се случили,
0:51:19.439,0:51:22.910
исторически и географски промени.
0:51:22.910,0:51:27.109
Така, когато изникнат определени факти,
аз се връщам назад и търся в Маркс, мислейки:
0:51:27.109,0:51:30.400
"Дали е казал нещо по този въпрос?".
Понякога откривам наистина гениални неща,
0:51:30.400,0:51:32.369
които е казал по темата,
0:51:32.369,0:51:35.239
понякога не откривам нищо.
0:51:35.239,0:51:38.289
Така продължавам с дългия си диалог
0:51:38.289,0:51:41.849
и използвам винаги в своята работа
0:51:41.849,0:51:47.949
този начин на мислене и тези термини.
0:51:47.949,0:51:54.159
По този начин, естествено,
променям начина си на тълкуване на текста.
0:51:54.159,0:51:58.079
Подозирам, че ако можехте
да видите как съм водил
0:51:58.079,0:51:59.759
този курс преди 25 години,
0:51:59.759,0:52:01.130
бихте открили, че съм казвал
0:52:01.130,0:52:05.379
коренно различни неща
от тези, които казвам сега.
0:52:05.379,0:52:07.419
По различни причини, както
историческото развитие се променя,
0:52:07.419,0:52:11.259
така и интелектуалното
развитие се променя.
0:52:11.259,0:52:15.109
Изникват всякакви въпроси,
които не са съществували преди.
0:52:15.109,0:52:17.289
Ето защо всеки го чете
по различен начин.
0:52:17.289,0:52:19.199
Интересно уточнение:
0:52:19.199,0:52:23.649
в един от предговорите
Маркс говори за същото:
0:52:23.649,0:52:25.890
как буржоазната теория
0:52:25.890,0:52:29.559
тълкува света по определен начин
и после историята доказва,
0:52:29.559,0:52:31.950
че теоретичните й обяснения са погрешни
0:52:31.950,0:52:34.569
и следователно идеите се променят,
0:52:34.569,0:52:39.769
когато обстоятелствата се променят.
0:52:39.769,0:52:43.179
Значи, че идеите
трябва да бъдат преразглеждани.
0:52:43.179,0:52:44.690
Затова ще откриете,
0:52:44.690,0:52:47.269
че моето четене също е такова.
0:52:47.269,0:52:49.370
Няма начин да се избегне това,
0:52:49.370,0:52:50.849
но в крайна сметка,
0:52:50.849,0:52:54.669
бих искал да ви накарам да откриете
вашето собствено тълкуване,
0:52:54.669,0:52:59.959
което ще бъде възбудено от текста,
в зависимост от вашия опит -
0:52:59.959,0:53:03.189
интелектуален,
социален, политически.
0:53:03.189,0:53:05.599
Да ви е приятно
да отговаряте на текста,
0:53:05.599,0:53:08.130
както и да го оставите да ви отвръща,
0:53:08.130,0:53:11.340
и да оцените начина,
по който Маркс се опитва
0:53:11.340,0:53:12.499
да разбере света.
0:53:12.499,0:53:17.020
Смятам, че преди всичко,
този текст е прекрасно упражнение
0:53:17.020,0:53:19.149
в стремежа да се разбере
0:53:19.149,0:53:21.299
това, което изглежда
0:53:21.299,0:53:24.039
почти невъзможно за разбиране.
0:53:24.039,0:53:25.900
От тази гледна точка
0:53:25.900,0:53:30.919
този текст ще възбуди мисленето ви.
Аз понякога ще ви помагам,
0:53:30.919,0:53:33.139
но не твърде много,
тъй като в крайна сметка
0:53:33.139,0:53:37.869
е ваша задачата да си обясните
0:53:37.869,0:53:40.089
какво от описаното в този текст
0:53:40.089,0:53:42.299
е отразено във вашия собствен живот.
0:53:42.299,0:53:43.490
Ето защо тази книга е толкова велика.
0:53:43.490,0:53:46.490
Тя ще разговаря с вас по някакъв начин.
Предполагам, не по същия,
0:53:46.490,0:53:49.329
по който разговаря с мен.
0:53:49.329,0:53:52.219
Това е напълно логично
и напълно обяснимо.
0:53:52.219,0:53:54.420
И следователно, бих се радвал за вас,
0:53:54.420,0:53:58.549
ако се отнесете към нея
с подобна душевна нагласа.
0:53:58.549,0:54:03.799
Това е всичко, което исках
да кажа в това въведение.
0:54:03.799,0:54:06.949
Смятам, че е много полезно
просто да прочетем тази първа част заедно
0:54:06.949,0:54:10.579
и да се опитам да ви покажа
0:54:10.579,0:54:17.809
какво имам предвид под метода му
и всичко, за което говорих.
0:54:17.809,0:54:20.709
Той започва, казвайки просто:
0:54:20.709,0:54:23.989
"Богатството на обществата, в които
господства капиталистически начин на производство
0:54:23.989,0:54:27.299
се явява като грамадно натрупване на стоки;
0:54:27.299,0:54:28.739
а отделната стока
0:54:28.739,0:54:30.079
е негова елементарна форма.
0:54:30.079,0:54:31.699
Поради това нашето изследване започва
0:54:31.699,0:54:34.339
с анализа на стоката".
0:54:34.339,0:54:36.099
Това е отправната точка,
0:54:36.099,0:54:38.889
за която вече споменахме.
0:54:38.889,0:54:40.789
Но обърнете внимание на нещо
0:54:40.789,0:54:43.889
относно езика: "изглежда".
0:54:43.889,0:54:48.549
Винаги обръщайте внимание,
когато Маркс използва думата "изглежда".
0:54:48.549,0:54:51.349
"Изглежда" не значи "е".
0:54:51.349,0:54:53.889
"Изглежда" означава,
че всъщност се случва нещо друго
0:54:53.889,0:54:58.410
и най-добре е да погледнете
и да потърсите какво е това "друго нещо".
0:54:58.410,0:55:02.899
Обърнете внимание също,
0:55:02.899,0:55:05.259
че той се интересува
0:55:05.259,0:55:08.839
само от "капиталистическия
начин на производство".
0:55:08.839,0:55:12.439
Той не засяга
предишните начини на производство
0:55:12.439,0:55:14.339
или социалистическите
начини на производство,
0:55:14.339,0:55:18.559
нито дори смесените
начини на производство.
0:55:18.559,0:55:20.329
Той се концентрира върху
капиталистическия начин на производство
0:55:20.329,0:55:23.589
в най-чистата му форма.
0:55:23.589,0:55:26.670
Смятам, че е много важно
0:55:26.670,0:55:32.279
да помним това, докато четем този текст.
0:55:32.279,0:55:34.519
И така, това е отправната точка.
0:55:34.519,0:55:36.579
Ако се замислите върху това,
0:55:36.579,0:55:44.579
всъщност е много добра начална точка.
0:55:44.709,0:55:46.209
Защо?
0:55:46.209,0:55:53.059
Колко от нас в тази стая
никога не са имали опит със стоката?
0:55:53.059,0:55:56.949
Всеки има опит със стоките.
0:55:56.949,0:55:59.509
Днес виждали ли сте такава?
0:55:59.509,0:56:01.579
А вчера?
0:56:01.579,0:56:08.819
Не ги ли купувате постоянно?
Не обикаляте ли постоянно, търсейки ги?
0:56:08.819,0:56:13.529
Той наистина е избрал
0:56:13.529,0:56:16.509
един общ знаменател,
0:56:16.509,0:56:18.569
нещо общо за всички нас,
0:56:18.569,0:56:20.619
нещо, което познаваме.
0:56:20.619,0:56:24.219
Ние ходим в магазина, купуваме я
0:56:24.219,0:56:27.639
и тя е абсолютно необходима
за нашето съществуване.
0:56:27.639,0:56:31.239
Ние не можем да живеем,
без да използваме стоките.
0:56:31.239,0:56:35.169
Ние трябва да купуваме стоки,
за да можем да живеем.
0:56:35.169,0:56:38.429
Това е наистина проста връзка
и ние ще започнем с нея.
0:56:38.429,0:56:41.309
Друго чудесно нещо относно стоката,
0:56:41.309,0:56:44.439
и сигурно пак ще се повторя,
казвайки това:
0:56:44.439,0:56:48.119
няма значение дали сме мъже или жени,
или японци, или от друг етнос,
0:56:48.119,0:56:51.689
религиозни или не.
0:56:51.689,0:56:52.699
С други думи:
0:56:52.699,0:56:57.619
ние виждаме само тази
много проста икономическа сделка.
0:56:57.619,0:57:00.949
После той казва: Добре,
какъв вид икономическа сделка е това?
0:57:00.949,0:57:02.729
Той казва:
0:57:02.729,0:57:08.199
Стоката е нещо,
0:57:08.199,0:57:11.849
което задоволява
човешките желания или нужди.
0:57:11.849,0:57:13.200
Казва още: Аз не се интересувам
от външната форма на стоката.
0:57:13.200,0:57:17.599
В следващия параграф казва,
0:57:17.599,0:57:20.119
че стоката е нещо извън нас,
0:57:20.119,0:57:24.920
което после става наше.
0:57:24.920,0:57:28.729
Стоката "задоволява човешките потребности от всякакъв вид.
Природата на тези потребности,
все едно дали те имат за източник
0:57:28.729,0:57:34.679
например стомаха или фантазията,
никак не изменя същността на работата"
0:57:34.679,0:57:38.159
С други думи: той не се интересува
от психологичните мотиви и ги оставя настрана.
0:57:38.159,0:57:42.439
Казва: Аз не се интересувам
защо хората купуват стоки.
0:57:42.439,0:57:47.269
Те могат да ги купуват,
0:57:47.269,0:57:50.429
защото ги искат,
нуждаят се от тях, желаят ги.
0:57:50.429,0:57:53.789
Мога да купувам за забавление,
или от нужда, или по друга причина.
0:57:53.789,0:57:56.900
Моята цел не е да говоря за тези неща.
Всичко, което ме интересува, е самият факт,
0:57:56.900,0:58:01.599
че просто някой купува стока.
0:58:01.599,0:58:04.279
После продължава и казва:
Погледнете добре върху това.
0:58:04.279,0:58:09.159
Колко стоки има на света?
0:58:09.159,0:58:12.269
Има милиони от тях,
всички с различни качества,
0:58:12.269,0:58:16.739
и всички ние ги оценяваме
с различни количествени мерки.
0:58:16.739,0:58:20.549
Той оставя и това настрана и казва:
"Разкриването на тези различни страни,
0:58:20.549,0:58:27.199
а следователно и на разнообразните
начини на употреба на нещата,
е дело на историческото развитие.
0:58:27.199,0:58:30.689
Така е с намирането на обществени мерки
0:58:30.689,0:58:33.639
за количеството на полезните предмети.
0:58:33.639,0:58:36.749
Различията в стоковите мерки
0:58:36.749,0:58:43.239
произлизат отчасти от различната природа
на измерваните предмети, а отчасти са условни.
0:58:43.239,0:58:46.419
Полезността на един предмет го прави
потребителна стойност".
0:58:46.419,0:58:51.549
Първата голяма идея:
ПОТРЕБИТЕЛНА СТОЙНОСТ.
0:58:51.549,0:58:55.149
Предметът е полезен за теб.
Не ме интересува защо е полезен за теб.
0:58:55.149,0:58:59.249
Не смятам да обсъждам
историята на потребителните стойности
0:58:59.249,0:59:02.669
и подобни неща,
нито начина, по който те я измерват.
0:59:02.669,0:59:04.429
Интересува ме само концепцията
за потребителна стойност.
0:59:04.429,0:59:10.919
Забележете как веднага
се абстрахира.
0:59:10.919,0:59:15.389
Той говори в един от предговорите си
0:59:15.389,0:59:19.469
за проблема
на социалните учени като него.
0:59:19.469,0:59:24.789
Те не могат да отидат в лабораторията,
да изолират нещо и да започнат с опити.
0:59:24.789,0:59:28.049
Те трябва да направят
подобие на "правенето на опити",
0:59:28.049,0:59:31.499
използвайки това, което той нарича:
"Силата на абстракцията".
0:59:31.499,0:59:33.789
И го виждаме моментално:
0:59:33.789,0:59:36.789
стоката е центърът.
0:59:36.789,0:59:41.459
Абстрахирам се от човешките
искания, нужди и желания.
0:59:41.459,0:59:45.219
Абстрахирам се от всяко обсъждане
0:59:45.219,0:59:46.879
на определените качества на предметите.
0:59:46.879,0:59:48.949
Стига ми само фактът,
0:59:48.949,0:59:51.199
че в известен смисъл стоката
0:59:51.199,0:59:58.199
притежава нещо,
наречено "потребителна стойност".
0:59:59.180,1:00:03.150
Това веднага го довежда до думите,
1:00:03.150,1:00:05.279
в средата
1:00:05.279,1:00:07.929
на 32-ра страница казва:
1:00:07.929,1:00:11.620
"При тази обществена форма,
която имаме да разглеждаме тук" -
1:00:11.620,1:00:15.669
тоест при капиталистическия
начин на производство -
1:00:15.669,1:00:21.699
"те същевременно представляват и
веществените носители на разменната стойност".
1:00:21.699,1:00:24.929
Пак… погледнете тази дума: "носители".
1:00:24.929,1:00:27.549
Стоката е носител на нещо.
1:00:27.549,1:00:30.529
Не е като да кажеш: тя "е" нещо.
1:00:30.529,1:00:36.259
Тя е носител на нещо,
1:00:36.259,1:00:38.819
което трябва да се определи.
1:00:38.819,1:00:41.169
И как ще мислим относно нея?
1:00:41.169,1:00:43.150
Когато погледнем
развитието на размяната
1:00:43.150,1:00:48.939
географски, във времето,
1:00:48.939,1:00:52.679
ще открием огромно многообразие
1:00:52.679,1:00:56.589
от процеси на размяна, пазарна размяна.
1:00:56.589,1:00:59.519
Ще видим съществуването
на различни съотношения
1:00:59.519,1:01:03.489
между блузи и обувки,
според времената и според мястото.
1:01:03.489,1:01:10.529
Ще видим различни количествени
отношения между един тон пшеница
1:01:10.529,1:01:14.079
и чифт обувки, и тон стомана и т.н.
1:01:14.079,1:01:19.849
Така първото,
което ще установим относно размяната,
1:01:19.849,1:01:26.709
е, че разменната стойност
навсякъде е непоследователна.
1:01:26.709,1:01:30.400
Той казва: "Разменната стойност
1:01:30.400,1:01:35.569
изглежда като нещо
случайно и чисто относително,
1:01:35.569,1:01:40.079
така че една вътрешна,
присъща на стоката
1:01:40.079,1:01:42.539
разменна стойност
1:01:42.539,1:01:50.890
не съществува".
1:01:55.159,1:01:56.689
Забелязваме нещо
1:01:56.689,1:01:58.990
относно разменните отношения:
1:01:58.990,1:02:04.869
всяко нещо по принцип може
да се размени с всяко друго нещо.
1:02:04.869,1:02:11.089
Това означава,
както той веднага отбелязва,
1:02:11.089,1:02:14.459
че винаги сме в състояние
да разменим нещо за нещо друго
1:02:14.459,1:02:18.069
и после да разменим
каквото сме получили за нещо трето.
1:02:18.069,1:02:19.209
С други думи:
1:02:19.209,1:02:21.409
Можем просто да продължим да разменяме.
1:02:21.409,1:02:24.839
Така предметът продължава да се движи.
1:02:24.839,1:02:29.279
Така той може да бъде разменен
с всички останали стоки в даден момент.
1:02:29.279,1:02:32.649
В такъв случай, казва той
1:02:32.649,1:02:35.049
в края на 32-ра страница:
1:02:35.049,1:02:40.049
"От това следва - първо, че валидните
разменни стойности на една стока
1:02:40.049,1:02:43.630
изразяват едно и също нещо.
1:02:43.630,1:02:47.669
Но и второ, че разменната стойност
не е друго, освен начин на изразяване,
1:02:47.669,1:02:53.799
"форма на проявление" на някакво друго,
различимо от нея съдържание".
1:02:53.799,1:02:56.349
Това значи:
дори да държа една стока в ръката си,
1:02:56.349,1:02:58.559
аз не мога да я разчленя
1:02:58.559,1:03:03.469
и да открия в нея този елемент,
който я превръща в годна за размяна.
1:03:03.469,1:03:07.789
Не става така.
1:03:07.789,1:03:11.059
Тя е разменяема за нещо друго и аз не мога
да изкарам наяве какво я прави разменяема,
1:03:11.059,1:03:13.189
търсейки вътре в стоката.
1:03:13.189,1:03:15.150
Трябва да погледна стоката в нейния ход.
1:03:15.150,1:03:21.099
Тук започваме да говорим
за хода, за движението.
1:03:21.099,1:03:24.029
Трябва да наблюдаваме него.
1:03:24.029,1:03:24.859
Тъй като се движи,
1:03:24.859,1:03:27.909
тя очевидно изразява нещо
1:03:27.909,1:03:29.180
относно разменяемостта,
1:03:29.180,1:03:33.139
съизмерима в размяната.
1:03:33.139,1:03:36.479
Имам предвид, че всички неща
се измерват с размяната.
1:03:36.479,1:03:40.640
Защо са съизмерими?
И откъде възниква
1:03:40.640,1:03:42.459
тази оценка?
1:03:42.459,1:03:44.669
Откъде идва?
1:03:44.669,1:03:47.319
Как се определя?
1:03:47.319,1:03:51.849
Стоката е носител на това нещо,
1:03:51.849,1:03:54.409
но то не е вътре в нея.
1:03:54.409,1:03:57.390
То се ражда от стоката.
1:03:57.390,1:03:58.870
То е отношение
1:03:58.870,1:04:00.379
вътре в стоката,
1:04:00.379,1:04:03.399
а не нещо материално.
1:04:03.399,1:04:06.569
Тук той съпоставя пшеницата и желязото
1:04:06.569,1:04:11.919
и дава един от своите
геометрични примери,
1:04:11.919,1:04:14.360
изкарвайки основно правило
в началото на 33-та страница:
1:04:14.360,1:04:18.769
"И така всяко от тези две неща,
доколкото то е разменна стойност,
1:04:18.769,1:04:24.789
трябва да може да бъде сведено
към това трето", каквото и да е то.
1:04:24.789,1:04:28.809
"Това общо не може да бъде някое геометрично,
физическо, химическо или някакво друго
1:04:28.809,1:04:33.569
природно свойство на стоките",
казва малко по-надолу.
1:04:33.569,1:04:36.869
Тук установяваме нещо от огромно значение.
1:04:36.869,1:04:38.410
Маркс често е описван
1:04:38.410,1:04:43.239
като някакъв мърляв материалист.
Чували сте: Всичко трябва да е материално.
1:04:43.239,1:04:50.909
Но тук виждаме веднага, че той изобщо
не говори за материалната страна на нещата.
1:04:50.909,1:04:54.289
Можем да изследваме материала
на стоката колкото си искаме,
1:04:54.289,1:04:55.729
но няма да открием тайната на нейната
1:04:55.729,1:04:58.190
съизмеримост и разменяемост.
1:04:58.190,1:05:04.549
Няма да я открием.
1:05:04.549,1:05:08.869
На следващата страница казва:
1:05:08.869,1:05:12.689
"Като потребителни стойности
1:05:12.689,1:05:15.380
стоките са преди всичко различни по качество;
1:05:15.380,1:05:19.130
като разменни стойности те могат
да бъдат различни само по количество," -
1:05:19.130,1:05:22.779
тоест: колко от това
се разменя за колко от онова,
1:05:22.779,1:05:27.939
"значи не съдържат
нито атом потребителна стойност".
1:05:27.939,1:05:33.709
Съизмеримостта, за която говори,
няма нищо общо
1:05:33.709,1:05:39.189
с полезността на предмета.
1:05:39.189,1:05:42.999
След което казва: "Ако оставим настрана
потребителната стойност на стоките,
1:05:42.999,1:05:46.869
ще им остане само едно свойство…"
и тук прави огромен скок напред.
1:05:46.869,1:05:48.379
Какво е това свойство?
1:05:48.379,1:05:52.079
Всички стоки са продукт на човешкия труд.
1:05:52.079,1:05:55.919
Това е общото между тях
1:05:55.919,1:06:04.369
и разменната и потребителната стойности
са носители на това качество
1:06:04.369,1:06:09.229
на стоките - продукти на човешкия труд.
1:06:09.229,1:06:11.599
Но веднага след това казва:
1:06:11.599,1:06:14.159
За какъв труд обаче става дума?
1:06:14.159,1:06:16.899
Ето един пример:
1:06:16.899,1:06:20.599
ако аз съм ленив и несръчен
и се мотая 15 дни, за да направя една блуза,
1:06:20.599,1:06:25.239
наистина ли тогава тя трябва да струва
1:06:25.239,1:06:27.789
колкото това, което си произвел ти
за 15 дни с твоя труд,
1:06:27.789,1:06:32.079
докато този, който е направил
блузата за 3 дни, може да я размени
1:06:32.079,1:06:34.900
срещу стоки, направени с 3 дни работа?
1:06:34.900,1:06:37.339
Затова казва в началото на стр.34:
1:06:37.339,1:06:40.339
"Те вече не се различават един то друг,
1:06:40.339,1:06:43.999
а всички са сведени
към еднакъв човешки труд,
1:06:43.999,1:06:46.739
към абстрактен човешки труд".
1:06:46.739,1:06:50.559
Вижте колко бързо изложение
и колко тайнствено звучи:
1:06:50.559,1:06:51.349
Потребителна стойност,
1:06:51.349,1:06:52.659
разменна стойност,
1:06:52.659,1:06:54.889
абстрактен човешки труд.
1:06:54.889,1:06:56.769
Сега идва следното:
1:06:56.769,1:06:59.660
"Да разгледаме сега това,
което остана от продуктите на труда.
1:06:59.660,1:07:01.000
От тях не остана нищо,
1:07:01.000,1:07:03.999
освен една еднообразна
призрачна предметност;"
1:07:03.999,1:07:06.609
Маркс обича всички тези неща за призраците,
1:07:06.609,1:07:10.009
върколаците и всички подобни неща.
Ще срещнем много такива.
1:07:10.009,1:07:13.969
Той е голям почитател на Шели,
Франкенщайн и други такива,
1:07:13.969,1:07:16.779
и ще открием често подобен език.
Което е страхотно.
1:07:16.779,1:07:22.639
"една проста безформена маса
от неразличим човешки труд,
1:07:22.639,1:07:26.459
т.е. от изразходване на човешка работна сила
без оглед на формата на нейното изразходване.
1:07:26.459,1:07:29.989
…Като кристали на тази обща
за всички тях обществена субстанция
1:07:29.989,1:07:39.369
те са стойности - стокови стойности".
1:07:39.369,1:07:45.420
Посветил е тези 4 страници,
1:07:45.420,1:07:46.959
за да изложи три основни концепции.
1:07:46.959,1:07:53.619
Потребителна стойност,
разменна стойност, стойност.
1:07:53.619,1:07:55.619
Стойността е, което се предава
1:07:55.619,1:07:58.909
в процеса на размяна на стоките.
1:07:58.909,1:08:05.629
Тя е скритият елемент в стоката,
която превръща
1:08:05.629,1:08:13.819
всички стоки в принципно
разменяеми с всички останали.
1:08:13.819,1:08:19.309
После казва: Добре, нека се
абстрахираме от потребителната стойност
1:08:19.309,1:08:22.999
и се върнем да разгледаме
разменната стойност.
1:08:22.999,1:08:26.929
Тогава ще видим разменната стойност,
както казва на стр. 34,
1:08:26.929,1:08:29.289
"като необходимият начин на изразяване,
1:08:29.289,1:08:34.219
или форма на проява на стойността".
1:08:34.219,1:08:37.650
Изразяване, форма на проява;
но този път я виждаме по друг начин:
1:08:37.650,1:08:42.049
Има нещо тайнствено
в разменяемостта на всички тези стоки.
1:08:42.049,1:08:47.759
Някаква мистерия относно начина,
1:08:47.759,1:08:52.639
по който всички тези стоки
могат да бъдат измерени една с друга.
1:08:52.639,1:08:56.389
Мистерията е,
че всички те са някакви стойности.
1:08:56.389,1:08:58.560
Но тези стойности сега са представени
от разменната стойност.
1:08:58.560,1:09:01.330
Така разменната стойност,
1:09:01.330,1:09:03.069
т.е. колко всъщност сте дали за този
1:09:03.069,1:09:04.549
продукт на пазара,
1:09:04.549,1:09:06.250
става изразител на стойността,
1:09:06.250,1:09:10.749
става изразител на труда.
1:09:10.749,1:09:13.909
Когато отидете в магазина,
1:09:13.909,1:09:17.859
не можете да видите труда в стоката.
1:09:17.859,1:09:21.719
Но тя има разменна стойност, цена, нали?
1:09:21.719,1:09:22.859
Още веднъж Маркс казва:
1:09:22.859,1:09:26.969
Да, стоките са продукт на труда,
но вие не можете да го видите,
1:09:26.969,1:09:29.499
не можете да видите труда в стоката.
1:09:29.499,1:09:34.949
Но имате усещането колко е, защото
е представен чрез цената на стоката.
1:09:34.949,1:09:36.659
За това става дума -
1:09:36.659,1:09:42.269
разменната стойност
е символ на нещо друго.
1:09:42.269,1:09:47.670
Да кажеш, че нещо е символ на нещо друго,
не е същото, като да кажеш, че "е".
1:09:47.670,1:09:48.830
Защото, както някой
може да каже веднага,
1:09:48.830,1:09:52.170
разликата между символа
и това, което нещото наистина Е,
1:09:52.170,1:09:55.710
понякога може да бъде огромна.
Маркс отделя известно време,
1:09:55.710,1:09:59.400
за да говори за същността на разликата
1:09:59.400,1:10:06.400
между стойността и нейния символ.
1:10:08.659,1:10:12.329
На стр.34 той казва:
1:10:12.329,1:10:15.659
"Дадена потребителна стойност или благо
1:10:15.659,1:10:23.959
има, значи, стойност само защото
в нея е опредметен или материализиран
1:10:23.959,1:10:26.959
абстрактен човешки труд"
1:10:26.959,1:10:30.910
Опредметен - много важна концепция.
1:10:30.910,1:10:37.619
Работният процес
се опредметява в нещо.
1:10:37.619,1:10:42.630
Тази идея ще стане
много важна за Маркс.
1:10:42.630,1:10:44.659
Вие имате предмет
1:10:44.659,1:10:46.659
и имате трудов процес.
1:10:46.659,1:10:49.360
Каква е връзката
между процеса и предмета?
1:10:49.360,1:10:51.370
Тази връзка ще изниква
1:10:51.370,1:10:56.809
постоянно в текста.
1:10:56.809,1:10:59.250
Процесите и предметите -
1:10:59.250,1:11:05.409
предметът е символ на процеса.
1:11:05.409,1:11:07.849
Искате ли един прост пример?
1:11:07.849,1:11:10.369
Ако сега започна да ви изпитвам
1:11:10.369,1:11:13.909
и ви накарам да напишете върху хартия
значението на тези термини
1:11:13.909,1:11:15.169
и после ви поставя оценка.
1:11:15.169,1:11:19.030
Аз бих ви оценил върху хартията.
1:11:19.030,1:11:23.790
Но какво общо има тя
с процеса, който извършваме тук?
1:11:23.790,1:11:28.150
Смятам, че ще се
почувствате много оскърбени,
1:11:28.150,1:11:33.849
когато ви оценя с 4, 3 или 2,
защото все още не сте разбрали нещо.
1:11:33.849,1:11:37.149
Всъщност вие се мъчите в момента
чрез интелектуален трудов процес
1:11:37.149,1:11:41.909
да осмислите какво,
по дяволите, съдържа този текст.
1:11:41.909,1:11:43.959
Това е много важно нещо.
1:11:43.959,1:11:48.719
Но ако аз се опитам
да оценявам процеса като предмет?
1:11:48.719,1:11:52.119
Всъщност образованието
е пълно с такива проблеми.
1:11:52.119,1:11:54.249
Обучението е действие, процес.
1:11:54.249,1:11:58.599
Хората научават неща,
действат, мислят и т.н.
1:11:58.599,1:12:02.149
А ние постоянно тестваме колко
добри са хората в това действие,
1:12:02.149,1:12:04.029
чрез нещата, които пишат.
1:12:04.029,1:12:09.360
Дисертации, есета, теми,
1:12:09.360,1:12:12.669
въпросници и т.н.
1:12:12.669,1:12:16.320
Та това, което Маркс казва, е, че:
Добре, символът,
1:12:16.320,1:12:18.469
тоест разменната стойност,
1:12:18.469,1:12:21.960
е нещо, което можете
действително да видите,
1:12:21.960,1:12:25.419
но тя само символизира стойността.
1:12:25.419,1:12:32.389
И както ще видим,
стойността винаги е процес, движение.
1:12:32.389,1:12:37.900
Което означава, че процесът
е опредметен.
1:12:37.900,1:12:41.980
Трудовият процес - грънчарят прави гърне -
накрая е опредметен в нещо.
1:12:41.980,1:12:44.150
И на пазара се продава този предмет,
1:12:44.150,1:12:47.000
а не действието.
1:12:47.000,1:12:51.119
Но предметът не би съществувал
без действието.
1:12:51.119,1:12:54.479
И така, процесът се опредметява.
1:12:54.479,1:12:58.059
Някои хора обичат да мислят дисертации,
1:12:58.059,1:13:01.260
без никога
действително да създадат нещо.
1:13:01.260,1:13:03.449
Можете даже да си кажете:
Тази идея е страхотна!
1:13:03.449,1:13:07.179
Веднага ще стана професор!
1:13:07.179,1:13:09.560
Но, естествено, трябва да я опредметите…
1:13:09.560,1:13:12.550
И както знае всеки, който е минал през това,
можете да имате страхотна идея
1:13:12.550,1:13:15.889
и да смятате, че е фантастична, но когато
се опитате да я напишете върху хартия
1:13:15.889,1:13:20.780
да си кажете:
Боже господи, колко е безсмислена!
1:13:20.780,1:13:22.150
И така…
1:13:22.150,1:13:25.130
Маркс говори за тази връзка.
1:13:25.130,1:13:26.159
Става дума точно
1:13:26.159,1:13:27.989
за тази основна връзка
1:13:27.989,1:13:30.280
с идеята за опредметяване.
1:13:30.280,1:13:34.699
Човешкият труд
се опредметява, материализира
1:13:34.699,1:13:37.989
в нещото, наречено "стока".
1:13:37.989,1:13:41.849
И вътре в това нещо,
количеството труд се измерва
1:13:41.849,1:13:47.849
от продължителността на труда,
използван за направата на предмета.
1:13:47.849,1:13:51.969
Самият труд се измерва,
както казва Маркс.
1:13:51.969,1:13:57.219
Изчислява се в часове, дни и т.н.
1:13:57.219,1:13:59.199
Това ни довежда до начина, по който
1:13:59.199,1:14:02.349
капиталистическият начин на производство
1:14:02.349,1:14:07.830
е създал определена представа за времето.
1:14:07.830,1:14:14.570
Време. Как капиталистическият начин
на производство структурира времето?
1:14:14.570,1:14:18.060
Маркс започва да го доказва, казвайки:
Трябва да разберем, че този въпрос
1:14:18.060,1:14:24.280
е свързан с факта, че времето е пари.
1:14:24.280,1:14:27.420
Времето е свързано със
стойността по определен начин,
1:14:27.420,1:14:30.710
следователно дори мерките,
с които измерваме времето,
1:14:30.710,1:14:33.950
са съобразени с нуждите
1:14:33.950,1:14:40.950
на капиталистическия
начин на производство.
1:14:43.630,1:14:50.089
По-надолу в същия параграф казва:
1:14:50.089,1:14:56.039
"Целокупната работна сила на обществото
1:14:56.039,1:15:03.039
се изразява в стойностите на стоковия свят".
1:15:03.729,1:15:10.729
Къде съществува това общество
и къде преобладава този стоков свят?
1:15:11.469,1:15:12.850
Тук не говорим за някакво определено място,
1:15:12.850,1:15:19.519
а всъщност виждаме общата ситуация.
1:15:19.519,1:15:22.429
Стоковият свят,
1:15:22.429,1:15:25.889
къде съществува стоков свят днес?
1:15:25.889,1:15:29.690
В Китай, Мексико, Япония,
1:15:29.690,1:15:32.190
в Русия…
1:15:32.190,1:15:34.959
В целия свят.
1:15:34.959,1:15:36.780
Когато разглежда обществото,
1:15:36.780,1:15:39.429
той гледа
1:15:39.429,1:15:42.820
целия капиталистически свят.
1:15:42.820,1:15:47.679
Когато изследва концепциите за труд
1:15:47.679,1:15:50.639
и измерването на стойността,
той всъщност критикува
1:15:50.639,1:15:56.110
целия този свят, а не само
определена дейност и определен труд
1:15:56.110,1:16:02.580
на определено място и време.
Говори за целия свят,
1:16:02.580,1:16:05.979
за глобалната ситуация,
дори и днешната.
1:16:05.979,1:16:08.499
Той прави блестящо описание
на глобализацията,
1:16:08.499,1:16:11.719
ако искате да я наречете така,
1:16:11.719,1:16:13.869
в "Комунистическия манифест".
1:16:13.869,1:16:17.599
В него Маркс говори за буржоазния стремеж
към създаването на световен пазар
1:16:17.599,1:16:20.389
и последствията от това,
1:16:20.389,1:16:24.589
как старите индустрии се унищожават
и се създават нови
1:16:24.589,1:16:26.189
с голяма лекота.
1:16:26.189,1:16:31.469
Маркс пише това в условия,
когато светът се превръща много бързо
1:16:31.469,1:16:35.149
чрез кораби, влакове и т.н.
1:16:35.149,1:16:39.449
в световна икономика.
1:16:39.449,1:16:43.159
Той разбира много добре
последствията от това
1:16:43.159,1:16:46.059
и вижда, че стойността не се
определя от случващото се у дома,
1:16:46.059,1:16:52.039
а от случващото се
в "стоковия свят".
1:16:52.039,1:16:55.439
Резултатът
в крайна сметка е следният:
1:16:55.439,1:16:58.340
"Всяка една от тези
индивидуални работни сили" -
1:16:58.340,1:17:03.780
говори за целокупната
работна сила на обществото -
1:17:03.780,1:17:07.289
"Всяка една от тези индивидуални работни сили
представлява същата човешка сила, както и всички други
1:17:07.289,1:17:09.390
доколкото тя носи характер на една
обществена средна работна сила
1:17:09.390,1:17:13.109
и действа като
обществена средна работна сила".
1:17:13.109,1:17:16.600
Тук вкарва нов ключов термин:
1:17:16.600,1:17:19.050
"ОБЩЕСТВЕНО-НЕОБХОДИМО РАБОТНО ВРЕМЕ
е онова работно време,
1:17:19.050,1:17:22.690
което, при съществуващите нормални за
дадено общество условия на производството
1:17:22.690,1:17:27.209
и при обществено средна степен
на умение и интензивност на труда,
1:17:27.209,1:17:32.569
е необходимо за изработването
на някоя потребителска стойност".
1:17:32.569,1:17:36.139
Това е неговото
първо определение на стойността.
1:17:36.139,1:17:43.139
Стойността е
обществено-необходимо работно време.
1:17:44.270,1:17:48.640
Смятам, че една от причините
Маркс така загадъчно да определя
1:17:48.640,1:17:52.249
потребителната стойност,
разменната стойност и стойността,
1:17:52.249,1:17:55.889
е, за да избегне някой, който е чел Рикардо,
1:17:55.889,1:18:00.409
да си каже: "Та това е чист Рикардо!"
1:18:00.409,1:18:08.499
И наистина е чист Рикардо,
но с едно много важно уточнение.
1:18:08.499,1:18:15.019
Рикардо казва,
че стойността е "работно време".
1:18:15.019,1:18:21.840
Маркс казва, че стойността е
"обществено-необходимо работно време".
1:18:21.840,1:18:25.420
Би трябвало веднага
да си зададете въпроса:
1:18:25.420,1:18:28.420
Какво е "обществено-необходимо"?
1:18:28.420,1:18:31.699
Как може да се определи?
1:18:31.699,1:18:34.550
Тук той не дава никакъв отговор.
1:18:34.550,1:18:38.429
Ще започнете да осъзнавате
отговора на този въпрос,
1:18:38.429,1:18:40.969
когато изчетете целия "Капитал".
1:18:40.969,1:18:43.389
С други думи, Маркс тук
1:18:43.389,1:18:48.719
просто тръгва от понятията,
създадени от Рикардо.
1:18:48.719,1:18:55.829
Повтаря го, но допълва:
"Рикардо е пропуснал това".
1:18:55.829,1:19:03.039
Не е достатъчно да кажем,
че стойността е работно време.
1:19:03.039,1:19:05.360
Трябва да си зададем въпроса:
1:19:05.360,1:19:07.759
Какво е обществено-необходимо
работно време?
1:19:07.759,1:19:11.699
Как се определя? Кой го определя?
1:19:11.699,1:19:14.579
И това е голям въпрос.
1:19:14.579,1:19:19.210
Бих искал да добавя, че и днес този продължава
да е големият въпрос за световния капитализъм:
1:19:19.210,1:19:24.279
кой и как определя стойността?
1:19:24.279,1:19:27.729
Имам предвид, че всички обичаме да мислим,
че си имаме собствена стойност
1:19:27.729,1:19:31.519
и всеки обича да говори за стойността.
1:19:31.519,1:19:35.659
Но Маркс тук ни казва:
"Вижте, стойността се определя
1:19:35.659,1:19:38.469
от един процес, който ние не разбираме".
1:19:38.469,1:19:41.090
И тя не е наш избор,
1:19:41.090,1:19:44.689
а нещо, което ни се случва.
1:19:44.689,1:19:46.210
Трябва да открием как това се случва.
1:19:46.210,1:19:49.499
Ако искате да разберете кои сте вие
1:19:49.499,1:19:52.739
и къде се намирате във водовъртежа
на стойностите и всичко останало,
1:19:52.739,1:19:55.409
това, което трябва да направите,
1:19:55.409,1:19:58.270
е да разберете как се създава стойността,
1:19:58.270,1:20:02.360
как се произвежда
и какви са последствията
1:20:02.360,1:20:06.409
за обществото, околната среда
и всичко останало.
1:20:06.409,1:20:07.539
Ако смятате, че можете да разрешите
1:20:07.539,1:20:10.780
въпросът с глобалното затопляне и т.н.
1:20:10.780,1:20:13.440
без всъщност да се занимаете първо
1:20:13.440,1:20:16.760
с въпроса
кой определя структурата на стойността
1:20:16.760,1:20:19.819
и как тя се определя в тези процеси,
1:20:19.819,1:20:22.980
значи се подигравате със себе си.
1:20:22.980,1:20:24.790
Маркс всъщност казва:
1:20:24.790,1:20:28.699
Вие трябва да откриете
какво е обществено-необходимото.
1:20:28.699,1:20:30.550
Ще отделим доста време,
1:20:30.550,1:20:35.079
за да разгледаме какво
е обществено-необходимото.
1:20:35.079,1:20:39.539
Той веднага уточнява,
1:20:39.539,1:20:42.489
че все пак
стойността не е фиксирана.
1:20:42.489,1:20:46.280
Както вече споменах, той винаги се фокусира
върху гъвкавостта на нещата.
1:20:46.280,1:20:48.239
Казва:
1:20:48.239,1:20:53.989
"Естествено, стойността
се променя с продуктивността".
1:20:53.989,1:20:57.420
"Напр. след въвеждането
на парния тъкачен стан в Англия,
1:20:57.420,1:21:00.780
е бил достатъчен може би
само половината от предишния труд
1:21:00.780,1:21:04.489
за преработка на известно
количество прежда в тъкан.
1:21:04.489,1:21:07.979
Английският ръчен тъкач в действителност
1:21:07.979,1:21:10.760
и след това за тази преработка е имал нужда
от същото работно време, както и преди,
1:21:10.760,1:21:14.530
но продуктът на неговия
индивидуален работен час
1:21:14.530,1:21:16.280
вече е представлявал само
половин обществен работен час
1:21:16.280,1:21:17.660
и затова е спаднал
1:21:17.660,1:21:22.109
на половината
от предишната си стойност".
1:21:22.109,1:21:27.690
Значи на първо място
стойността е крайно чувствителна
1:21:27.690,1:21:32.620
към революциите в технологиите,
1:21:32.620,1:21:34.489
революциите в производителността.
1:21:34.489,1:21:38.399
В голямата си част "Капиталът"
се занимава с разглеждането
1:21:38.399,1:21:41.289
на тези революции в производството,
1:21:41.289,1:21:47.519
свързани със стойността.
1:21:47.519,1:21:49.290
Това води до извода
1:21:49.290,1:21:51.520
в началото на стр.35:
1:21:51.520,1:21:55.869
"Само количеството
на обществено-необходимия труд,
1:21:55.869,1:21:59.279
или обществено-необходимото работно време
за произвеждането на една потребителна стойност
1:21:59.279,1:22:03.179
определя величината на нейната стойност"
1:22:03.179,1:22:06.479
Това е дефиницията.
1:22:06.479,1:22:12.169
"Отделната стока тук се взема
само като среден екземпляр от своя вид".
1:22:12.169,1:22:13.809
После пак го повтаря.
1:22:13.809,1:22:17.149
Често ще видите Маркс да прави така.
1:22:17.149,1:22:19.249
Той се повтаря.
1:22:19.249,1:22:22.409
Дава примери за нещата
1:22:22.409,1:22:23.979
и ако не уловите веднага смисъла на примера,
1:22:23.979,1:22:27.260
той след малко пак
1:22:27.260,1:22:30.599
повтаря идеята, уточнявайки:
1:22:30.599,1:22:35.349
"Стойността на една стока
щеше да бъде значи постоянна,
1:22:35.349,1:22:39.309
ако необходимото време за нейното произвеждане
работно време оставаше постоянно.
1:22:39.309,1:22:42.699
Но то се променя заедно с всяка промяна
в производителната сила на труда".
1:22:42.699,1:22:46.480
После започва да говори за това.
Обърнете внимание:
1:22:46.480,1:22:51.530
"Производителната сила на труда
се определя от разнообразни условия;
1:22:51.530,1:22:57.560
преди всичко от средното
равнище на сръчността на работниците,
1:22:57.560,1:23:01.859
от степента на развитието на науката
и на нейната технологическа приложимост… "
1:23:01.859,1:23:09.989
Маркс много се вълнува от значението
на технологията и науката за капитализма.
1:23:09.989,1:23:13.249
"…от обществената организация
на работния процес,
1:23:13.249,1:23:16.829
от широтата и ефективността
на средствата за производство
1:23:16.829,1:23:23.539
и от природните условия".
1:23:23.539,1:23:30.320
Широк спектър от елементи
се отразяват върху стойността.
1:23:30.320,1:23:35.139
Преобразяването на естествената околна среда
води до революции в стойността.
1:23:35.139,1:23:36.620
Технологията и науката,
1:23:36.620,1:23:39.159
социалната организация на производството,
1:23:39.159,1:23:41.780
технологиите и всичко останало…
1:23:41.780,1:23:43.829
Затова всъщност стойността
1:23:43.829,1:23:48.429
зависи от огромен сбор елементи
1:23:48.429,1:23:52.119
и той тук не се задълбочава
в изброяването на всички,
1:23:52.119,1:23:59.049
а просто иска да ни предупреди, че това,
което наричаме стойност, не е постоянно.
1:23:59.049,1:24:07.619
Тя зависи от постоянните
революционни трансформации.
1:24:08.600,1:24:12.500
После става нещо странно.
1:24:12.500,1:24:16.659
Точно в последния параграф,
1:24:16.659,1:24:19.849
той изведнъж казва:
1:24:19.849,1:24:22.610
"Един предмет може да бъде
потребителна стойност, без да бъде стойност".
1:24:22.610,1:24:25.979
Добре, всички сме съгласни с това.
1:24:25.979,1:24:29.520
Ние дишаме въздух
и досега не сме го бутилирали,
1:24:29.520,1:24:36.449
въпреки че ще започнем
и това да правим.
1:24:36.449,1:24:42.219
Така че нещо може да е полезно и да е продукт
на човешкия труд, без да бъде стока.
1:24:42.219,1:24:46.039
Отглеждам домати в двора си и ги ям.
1:24:46.039,1:24:48.749
Много хора, дори и при капитализма,
1:24:48.749,1:24:52.749
продължават да си произвеждат
много неща за тях самите.
1:24:52.749,1:24:57.829
С известна помощ от "Направи си сам" и т.н.
1:24:57.829,1:25:00.280
"За да произведе стока"
1:25:00.280,1:25:02.619
ето определение за стоките,
1:25:02.619,1:25:03.809
"човек трябва да произведе
не само потребителна стойност,
1:25:03.809,1:25:08.530
но потребителна стойност за други".
1:25:08.530,1:25:13.050
Значи не просто потребителна стойност
за феодала, каквато създава крепостния селянин,
1:25:13.050,1:25:18.359
а потребителна стойност,
която ще получат другите ЧРЕЗ пазара.
1:25:18.359,1:25:20.460
Значи, стоката е
потребителната стойност,
1:25:20.460,1:25:27.460
която вие сте произвели
и която отива на пазара.
1:25:27.499,1:25:32.960
"Най-сетне", казва, "нито един предмет не може
да бъде стойност, без да бъде предмет за потребление.
1:25:32.960,1:25:36.400
Ако той е безполезен, то и
съдържащият се в него труд е безполезен,
1:25:36.400,1:25:42.679
не се смята за труд
и затова не създава никаква стойност".
1:25:42.679,1:25:47.739
Сега изглежда, че се освобождава и абстрахира
от казаното по-горе за потребителната стойност.
1:25:47.739,1:25:48.980
Беше казал:
1:25:48.980,1:25:53.050
"Няма да се спирам върху потребителните
стойности, те не ме интересуват.
1:25:53.050,1:25:56.079
Абстрахирам се от тях. Ще взема разменната
стойност и тя ще ме доведе до стойността.
1:25:56.079,1:25:59.329
Но веднъж като погледна стойността,
започвам да казвам:
1:25:59.329,1:26:03.289
няма значение какъв труд е вкаран в предмета,
ако никой не го иска.
1:26:03.289,1:26:08.090
Ако той не задоволява човешките искания,
нужди или желания, той няма стойност".
1:26:08.090,1:26:10.949
Значи стойността на предмета зависи
от факта дали той е потребителна стойност
1:26:10.949,1:26:13.309
за някой, някъде.
1:26:13.309,1:26:18.829
Трябва да можете да я продадете.
1:26:18.829,1:26:25.829
Той отново вкарва потребителната
стойност в идеята за стойността.
1:26:27.590,1:26:30.449
Много интересна структура
1:26:30.449,1:26:31.980
се получава.
1:26:31.980,1:26:34.530
Нещо такова:
1:26:34.530,1:26:39.909
Това бих искал да направите:
след края на всеки прочетен раздел,
1:26:39.909,1:26:45.019
да помислите
върху изградената терминология,
1:26:45.019,1:26:47.999
и как са свързани термините помежду си.
1:26:47.999,1:26:52.380
Днес получихме
нещо подобно на това:
1:26:52.380,1:27:00.679
Тръгваме от стоката.
1:27:00.679,1:27:01.960
Казахме, че всъщност
1:27:01.960,1:27:05.209
стоката има двояк характер.
1:27:05.209,1:27:13.309
Тя има потребителна стойност
1:27:13.610,1:27:20.610
и освен това има разменна стойност.
1:27:24.989,1:27:27.879
Разменната стойност е символ на нещо.
1:27:27.879,1:27:30.519
На какво?
1:27:30.519,1:27:36.739
Тя е символ на стойността.
1:27:36.739,1:27:41.619
Но стойността не означава нищо,
1:27:41.619,1:27:47.239
ако не е свързана отново
с потребителната стойност.
1:27:47.239,1:27:50.989
Какво е стойността?
1:27:50.989,1:27:57.989
Обществено-необходимото работно време.
1:28:08.329,1:28:16.820
Ако имате къща, повече ви интересува
нейната потребителна или разменна стойност?
1:28:16.820,1:28:23.820
Ако и двете ви интересуват, значи искате
хем да имате торта, хем да я ядете.
1:28:27.469,1:28:28.699
Нали така?
1:28:28.699,1:28:34.999
Тук има противоречие - ако искате
да получите разменната стойност на нещо,
1:28:34.999,1:28:37.399
не можете да имате
и потребителната му стойност.
1:28:37.399,1:28:40.820
Ако искате да потребявате нещо,
то трудно ще получите разменната му стойност,
1:28:40.820,1:28:43.529
освен ако не го ипотекирате
или другите такива неща,
1:28:43.529,1:28:47.939
които хората правят
през последните няколко години.
1:28:47.939,1:28:50.830
Обърнете внимание на структурата:
1:28:50.830,1:28:53.719
Самата концепция за "стока"
1:28:53.719,1:28:55.599
притежава два аспекта.
1:28:55.599,1:28:57.750
Но ако погледнете стоката,
1:28:57.750,1:29:03.579
можете ли да я разделите на две и да кажете:
това е потребителната й стойност, а онова разменната?
1:29:03.579,1:29:05.599
Не можете, тя е единство.
1:29:05.599,1:29:09.260
И въпреки това единство,
имаме двоен аспект.
1:29:09.260,1:29:11.079
Този двоен аспект
ни позволява да определим
1:29:11.079,1:29:15.999
нещото, наречено стойност,
като обществено-необходимо работно време.
1:29:15.999,1:29:21.260
Стойността
е носител точно на това.
1:29:21.260,1:29:27.039
Носителка на това.
1:29:27.039,1:29:31.059
Но, за да бъде стойност,
предметът трябва да бъде и полезен.
1:29:31.059,1:29:33.160
Естествено, в тази връзка
можем да видим
1:29:33.160,1:29:38.199
колко въпроси изникват
относно търсенето и предлагането.
1:29:38.199,1:29:43.609
Ако предлагането е твърде голямо, стойността ще падне,
ако е твърде малко, ще се покачи.
1:29:43.609,1:29:47.619
Така че тук е замесен
и въпросът с търсенето и предлагането.
1:29:47.619,1:29:51.320
Маркс всъщност
не се интересува много от него.
1:29:51.320,1:29:55.719
Както казва на много места в изложението:
1:29:55.719,1:29:59.170
"Това, което ме интересува,
е какво става,
1:29:59.170,1:30:04.599
когато търсенето
и предлагането са в равновесие".
1:30:04.599,1:30:07.949
Когато те са в равновесие,
анализът е съвсем различен
1:30:07.949,1:30:10.290
и стойността на стоките се определя
1:30:10.290,1:30:13.869
от това обществено-необходимо
работно време,
1:30:13.869,1:30:20.610
каквото и да означава
обществено-необходимо.
1:30:20.610,1:30:23.939
Така от тази интересна структура
започваме да говорим
1:30:23.939,1:30:27.849
за стойността на стоката.
1:30:27.849,1:30:31.689
Можем да говорим
за стойностите на стоката.
1:30:31.689,1:30:33.420
Трябва да стигнем до точката,
в която разбираме,
1:30:33.420,1:30:36.420
че стойността на стоката представлява
1:30:36.420,1:30:41.159
обществено-необходимо работно време.
1:30:41.159,1:30:48.230
От друга страна
ви съветвам да разгледате
1:30:48.230,1:30:53.579
как тук работи
диалектическият метод на Маркс.
1:30:53.579,1:30:59.539
Можете ли да кажете,
че разменната стойност създава стойност?
1:30:59.539,1:31:01.520
Можете ли да кажете, че разменната стойност
създава потребителна стойност?
1:31:01.520,1:31:05.469
Или че потребителната стойност
или каквото и да е, произлиза от нещо друго?
1:31:05.469,1:31:09.530
Този вид анализ
не е причинно-следствен.
1:31:09.530,1:31:15.679
Той разглежда отношенията,
диалектичните връзки.
1:31:15.679,1:31:21.119
Можете ли да говорите за разменната стойност
без да говорите за потребителната?
1:31:21.119,1:31:24.469
Не, не можете.
1:31:24.469,1:31:29.050
Можете ли да говорите за стойността
без да говорите за потребителната стойност? Не можете.
1:31:29.050,1:31:32.550
С други думи, не можете да говорите
за нито една от тези концепции,
1:31:32.550,1:31:35.820
без да говорите за всички останали.
1:31:35.820,1:31:39.690
Това имам предвид, казвайки,
1:31:39.690,1:31:43.119
че термините
са събрани като в лукова глава.
1:31:43.119,1:31:51.489
Съществува цялостен, здраво свързан
сбор от връзки между тези термини.
1:31:51.489,1:31:54.849
Освен това видяхме, че ще говорим
1:31:54.849,1:31:59.369
за действието, за движението,
1:31:59.369,1:32:02.639
за правенето на нещата,
за трудовите процеси,
1:32:02.639,1:32:08.009
които се опредметяват
в потребителната стойност
1:32:08.009,1:32:13.269
и които се символизират
от разменната стойност.
1:32:13.269,1:32:17.179
Имаме много интересна
структура от термини,
1:32:17.179,1:32:21.270
които не са
в причинно-следствена връзка.
1:32:21.270,1:32:23.630
Те са вътрешно свързани.
1:32:23.630,1:32:25.590
Разбирайки това,
1:32:25.590,1:32:30.119
ще започнем да виждаме и определени
противоречия, които вече споменах.
1:32:30.119,1:32:31.939
Да, би било прекрасно
1:32:31.939,1:32:36.699
да имаме потребителна стойност
и разменна стойност едновременно.
1:32:36.699,1:32:40.159
Но много често сме изправени пред
необходимостта да направим труден избор.
1:32:40.159,1:32:43.380
Трябва ли да използвам
потребителната стойност
1:32:43.380,1:32:45.380
или трябва да взема
разменната стойност?
1:32:45.380,1:32:50.249
Тоест, дали да се откажа от
разменната или потребителната стойност?
1:32:50.249,1:32:54.609
Всекидневно правим това,
когато отидем в магазина, нали?
1:32:54.609,1:32:55.629
Трябва ли да се разделя
1:32:55.629,1:32:58.960
с разменната стойност - парите,
заради тази стока, или не?
1:32:58.960,1:33:01.730
Трябва ли да взема парите?
Какво трябва да направя?
1:33:01.730,1:33:08.239
Маркс започва от нещо,
което обяснява нещо друго.
1:33:08.239,1:33:14.530
Но по начина, който го прави,
той не казва: "Това е причинено от онова".
1:33:14.530,1:33:17.250
Това не е причинно-следствен анализ.
1:33:17.250,1:33:18.459
Ето откъде тръгвам, оттук искам
да започна да мисля върху нещата.
1:33:18.459,1:33:24.039
Това е диалектичен начин на доказване,
1:33:24.039,1:33:26.980
който вече ни разкрива нещо
1:33:26.980,1:33:31.320
относно изборите, които правим,
влизайки в магазина,
1:33:31.320,1:33:34.429
и нещата, които виждаме в магазина.
1:33:34.429,1:33:37.639
В магазина виждаме символи на човешкия труд,
а не самия човешки труд.
1:33:37.639,1:33:41.119
Можем да купим само неговия символ.
1:33:41.119,1:33:45.590
Ние търгуваме със символа,
който е опредметен
1:33:45.590,1:33:47.990
и изглежда като стойност,
1:33:47.990,1:33:52.260
и после трябва да изберем между
потребителната и разменната стойност.
1:33:52.260,1:33:58.460
В такива ситуации
изпадат всекидневно всички хора.
1:33:58.460,1:34:01.970
Можете да видите тази терминология,
1:34:01.970,1:34:05.679
която Маркс обяснява
малко по-различно от мен,
1:34:05.679,1:34:10.199
но ако се замислите, ще видите,
че тя може да ви помогне да разбирате.
1:34:10.199,1:34:14.219
Затова не я заучавайте
като някаква абстракция.
1:34:14.219,1:34:15.869
Опитайте се да я облечете
1:34:15.869,1:34:19.809
с подходящи примери,
мислейки върху нея.
1:34:19.809,1:34:23.260
С това какво всъщност се има предвид?
1:34:23.260,1:34:28.840
Как това ще ми помогне да разбера
какво се случва около мен?
1:34:28.840,1:34:33.929
Този вид ключови въпроси
1:34:33.929,1:34:37.900
се пораждат от такъв вид анализ.
1:34:37.900,1:34:40.110
Бих искал с това въведение
1:34:40.110,1:34:43.939
да ви опиша начина,
1:34:43.939,1:34:47.540
по който да се опитате
да четете тази книга.
1:34:47.540,1:34:49.470
Невинаги ще успявате да го направите.
1:34:49.470,1:34:53.579
Но ако в края на всяка част
се върнете в началото й,
1:34:53.579,1:34:57.039
запитайте се за какви връзки той говори.
1:34:57.039,1:34:59.400
Какво тези връзки ми казват
1:34:59.400,1:35:05.349
не само за тези неща,
но и за случващото се наоколо?
1:35:05.349,1:35:09.169
Във всекидневния ни живот
какво се случва на пазара
1:35:09.169,1:35:12.070
и навсякъде другаде?
Какво ми казва текстът?
1:35:12.070,1:35:14.880
Дали ми казва нещо?
1:35:14.880,1:35:18.300
В началото ще ви е доста трудно
да видите какво ви казва,
1:35:18.300,1:35:21.499
но напредвайки Маркс започва да посочва
примери, раждащи се от тези връзки
1:35:21.499,1:35:23.999
и ще продължава да ви води
1:35:23.999,1:35:29.360
към далеч по-лесно разбиране
на тези движещи сили.
1:35:29.360,1:35:34.119
Той действа по този начин.
1:35:34.119,1:35:35.630
Смятам, че е добре
1:35:35.630,1:35:38.499
да ви посъветвам
1:35:38.499,1:35:41.069
да се върнете в началото на тази част
1:35:41.069,1:35:46.070
и внимателно да разгледате начина,
по който тези идеи са развити
1:35:46.070,1:35:50.030
и как работят от тази гледна точка.
1:35:50.030,1:35:52.550
Обобщавайки,
1:35:52.550,1:35:55.969
винаги говоря по този начин
1:35:55.969,1:35:58.839
във въведението на курса.
1:35:58.839,1:36:02.359
Осъзнах тази необходимост от горчив опит.
1:36:02.359,1:36:03.260
Бих искал да се опитам
1:36:03.260,1:36:07.489
да ви въвлека в текста,
1:36:07.489,1:36:09.790
затова оттук нататък,
1:36:09.790,1:36:13.460
след като сте го прочели
вече много внимателно,
1:36:13.460,1:36:17.239
несъмнено ще се породят
редица въпроси в главата ви.
1:36:17.239,1:36:18.300
Затова, когато говоря за нещо
и не можете да го схванете,
1:36:18.300,1:36:23.009
защото не ви се връзва с това,
което вече сте научили,
1:36:23.009,1:36:26.619
ви моля да ме прекъснете.
1:36:26.619,1:36:36.169
Няма проблеми,
но ме прекъсвайте върху текста.
1:36:36.169,1:36:40.829
Както Маркс казва в предговора
към френското издание,
1:36:40.829,1:36:45.729
хората много често
искат да говорят за политика,
1:36:45.729,1:36:49.349
аз обожавам да говоря за политика.
1:36:49.349,1:36:52.959
Но понякога, ако говорите все
за политика, ще забравите текста,
1:36:52.959,1:36:56.280
а всъщност целта на този курс е
1:36:56.280,1:36:58.249
да прочетем и разберем книгата.
1:36:58.249,1:37:01.570
Ако искате да говорим за политика,
после можем да отидем в бар "Орейли" на 35-та улица
1:37:01.570,1:37:04.119
и да говорим за политика колкото си искате,
1:37:04.119,1:37:06.709
пред няколко бири.
1:37:06.709,1:37:08.799
Това също е част
от удоволствието в този курс.
1:37:08.799,1:37:12.819
Но тук ние ще се опитаме
1:37:12.819,1:37:14.520
да се посветим на текста.
1:37:14.520,1:37:18.909
В някои моменти,
които ще се опитам да ви посоча,
1:37:18.909,1:37:23.110
е възможно да изживеете
нещо изключително,
1:37:23.110,1:37:26.209
когато откриете връзка със структурата
на анализа. Той е изключително полезен.
1:37:26.209,1:37:29.449
Тогава хората обикновено казват:
"О, това ми напомня нещо,
1:37:29.449,1:37:33.079
когато работех за Ей Ти енд Ти,
се случи това и това, и това…
1:37:33.079,1:37:36.929
И е точно както Маркс го описва!"
1:37:36.929,1:37:39.670
С други думи, постоянно ще откривате
връзки между текста и опита ви.
1:37:39.670,1:37:43.520
Нямам нищо против, напротив,
1:37:43.520,1:37:45.609
това е винаги много полезно.
1:37:45.609,1:37:47.769
Но всъщност това,
което ще се опитаме да направим,
1:37:47.769,1:37:51.400
е да разберем текста
и да го опознаем по-добре.
1:37:51.400,1:37:54.890
Не преставам да повтарям,
1:37:54.890,1:37:57.849
че само след като
сме го опознали достатъчно,
1:37:57.849,1:37:59.329
можем да оспорваме идеите,
изложени в него.
1:37:59.329,1:38:02.909
Имаме още около 10 минути,
ако някой иска да зададе
1:38:02.909,1:38:08.150
въпроси върху казаното.
1:38:08.150,1:38:12.909
Винаги съм мислила, че когато се говори
за стойност във философската школа,
1:38:12.909,1:38:15.689
обикновено се има предвид идеята,
че тя е абсолютна
1:38:15.689,1:38:19.739
и че съществува
напълно независима,
1:38:19.739,1:38:23.149
и се чудя как можем
да приемем марксовата дефиниция
1:38:23.149,1:38:27.359
за стойността като
обществено-необходимо работно време,
1:38:27.359,1:38:31.960
тоест като зависеща от обществото.
1:38:31.960,1:38:38.489
Няма ли някакъв начин тя да бъде външна,
може би в някакво общество
1:38:38.489,1:38:46.280
с точно определена стойност
1:38:46.280,1:38:49.800
която да се опитаме да пресъздадем
1:38:49.800,1:38:53.689
и в която двете неща да се примирят?
1:38:53.689,1:38:57.159
Или стойността е винаги
и неизбежно някаква химера?
1:38:57.159,1:39:00.969
Мисля, че трябва да разбереш следното:
1:39:00.969,1:39:04.949
Маркс определя стойността като нещо,
1:39:04.949,1:39:11.619
съдържащо се в процесите на
капиталистическия начин на производство.
1:39:11.619,1:39:15.380
Той би ти казал, че можем да имаме
алтернативни стойности, чудесно.
1:39:15.380,1:39:19.759
Можем да мечтаем за тях и да ги желаем.
1:39:19.759,1:39:26.219
Но те не биха имали голямо значение,
преди да ги превърнем в реална стойностна система,
1:39:26.219,1:39:30.760
управляваща всекидневието ни,
както го прави днешната.
1:39:30.760,1:39:34.760
Затова Маркс няма против да се мисли
върху алтернативни стойности.
1:39:34.760,1:39:37.610
И наистина смятам,
че един от големите въпроси,
1:39:37.610,1:39:43.380
пред които сме изправени днес,
е какви алтернативни стойности
1:39:43.380,1:39:46.349
бихме искали да видим
1:39:46.349,1:39:49.060
да действат на световния пазар.
1:39:49.060,1:39:52.709
Справедливи стойности…
1:39:52.709,1:39:57.559
Това се случва често
по екологичните въпроси, например.
1:39:57.559,1:40:01.820
Хората искат да говорят за екологични стойности,
които би трябвало да бъдат взети под внимание.
1:40:01.820,1:40:04.680
Отговорът, според мен, е,
1:40:04.680,1:40:06.949
че Маркс би казал: "Чудесно!"
1:40:06.949,1:40:10.600
Е, може и да не каже така…
Той е имал ясна цел къде иска да отиде.
1:40:10.600,1:40:13.310
Но смятам, че теоретично би казал:
1:40:13.310,1:40:18.090
Чудесно! Но за да може
твоята идея за стойност да проработи,
1:40:18.090,1:40:21.979
ти трябва да се изправиш
1:40:21.979,1:40:23.820
срещу една, която сега е доминираща.
В смисъл,
1:40:23.820,1:40:27.159
какво се случва в магазина,
как живеем всекидневно и т.н.
1:40:27.159,1:40:29.840
Говорим за теория на стойността,
1:40:29.840,1:40:32.059
която е впримчена вътре
1:40:32.059,1:40:34.340
в капиталистическия
начин на производство.
1:40:34.340,1:40:40.260
Често се допускат големи грешки,
1:40:40.260,1:40:43.979
най-вече защото стойността
е свързана с труда и трудовите процеси.
1:40:43.979,1:40:49.589
В социалистическите общества
е имало много предложения
1:40:49.589,1:40:54.229
Марксистката трудова теория за стойността
да се приеме като принцип
1:40:54.229,1:40:56.439
и върху нея да се базира
1:40:56.439,1:40:57.499
изграждането на социализма.
1:40:57.499,1:41:00.150
Но не това казва Маркс, напротив:
1:41:00.150,1:41:02.179
"Стойността е присъща
1:41:02.179,1:41:03.949
на капиталистическия
начин на производство".
1:41:03.949,1:41:06.889
И ние трябва да си изясним
1:41:06.889,1:41:08.879
какво точно е тази стойност.
1:41:08.879,1:41:11.159
Има алтернативни теории на стойността.
1:41:11.159,1:41:12.810
Естествено, вие можете
1:41:12.810,1:41:17.050
да философствате върху тях, да мислите
върху тях и да се притеснявате за тях -
1:41:17.050,1:41:18.939
социално, политически и т.н.
1:41:18.939,1:41:22.499
Препоръчвам ви винаги да сравнявате
1:41:22.499,1:41:25.420
с неговата гледна точка,
1:41:25.420,1:41:28.570
защото много лесно обяснява как работи
капиталистическия начин на производство.
1:41:28.570,1:41:29.119
И ако желаете наистина
1:41:29.119,1:41:31.969
да лансирате различен набор от ценности,
1:41:31.969,1:41:35.300
то ще трябва да преобърнете
капиталистическия начин на производство.
1:41:35.300,1:41:38.280
Това е и неговото
революционно намерение.
1:41:38.280,1:41:43.530
Там има друг въпрос.
1:41:43.530,1:41:47.869
Би ли могъл да ни кажеш как би
трябвало да гледаме на опредметяването.
1:41:47.869,1:41:49.339
Защото моето
разбиране на понятието е,
1:41:49.339,1:41:52.219
че е много по-фиксирано.
1:41:52.219,1:41:54.480
Когато трудът се опредмети,
1:41:54.480,1:41:57.030
той се отдалечава от работника
и се получава разделение.
1:41:57.030,1:42:01.509
Как бих могъл да си го представя
1:42:01.509,1:42:04.409
като движение?
1:42:04.409,1:42:08.270
»Отново…
Не става дума…
1:42:08.270,1:42:11.159
Не е…, момент,
1:42:11.159,1:42:13.189
нека ви дам един пример:
1:42:13.189,1:42:14.639
1:42:14.639,1:42:17.749
Да приемем,
че работникът прави къща.
1:42:17.749,1:42:20.090
Други работници са
се трудили по нея и са си тръгнали,
1:42:20.090,1:42:23.510
после идват други например.
1:42:23.510,1:42:27.769
Въпросът е: къщата завинаги ли
ще запази определената й стойност?
1:42:27.769,1:42:32.080
Ако гледаме през очите
на Маркс, отговорът е "не".
1:42:32.080,1:42:36.329
Защото, нека си представим,
че стане революция в технологията
1:42:36.329,1:42:40.199
и изведнъж изграждането
на къщите стане много по-лесно.
1:42:40.199,1:42:44.480
Тогава например ще можете да се
преместите от крайния квартал някъде другаде,
1:42:44.480,1:42:47.300
благодарение на външните промени,
1:42:47.300,1:42:50.900
които са се намесили.
1:42:50.900,1:42:53.540
Това ни връща към факта,
че нещо като къщата
1:42:53.540,1:42:57.699
притежава потребителна стойност
и потребителната стойност се запазва,
1:42:57.699,1:43:00.889
а ако можете да я продадете, има и
разменна стойност, макар и намаляла с времето.
1:43:00.889,1:43:02.019
И така,
1:43:02.019,1:43:03.930
във всяко нещо има движение,
1:43:03.930,1:43:05.370
затова нещата
1:43:05.370,1:43:07.849
и техните качества не са фиксирани.
1:43:07.849,1:43:10.550
Още веднъж, намесват се много динамики.
1:43:10.550,1:43:14.989
Но Маркс решава да не се
концентрира в "Капитала" върху това.
1:43:14.989,1:43:16.929
Казва нещо от сорта:
1:43:16.929,1:43:21.589
"Добре, приемам за момент,
че нещата са фиксирани",
1:43:21.589,1:43:24.000
но не забравя тук да ни предупреди:
1:43:24.000,1:43:29.109
"Огледайте се! Всичко е в движение,
никога не е фиксирано, постоянно се променя,
1:43:29.109,1:43:32.429
понятията са динамични, а не статични.
Опредметяването го има,
1:43:32.429,1:43:37.189
но дори самият смисъл
на опредметяването се променя
1:43:37.189,1:43:39.699
в зависимост от мястото и времето.
1:43:39.699,1:43:45.199
Всички тези елементи
си взаимодействат.
1:43:45.199,1:43:46.779
Смятам, че капиталистическият свят,
1:43:46.779,1:43:50.590
който описва Маркс,
1:43:50.590,1:43:52.469
се различава съществено
1:43:52.469,1:43:53.679
от днешния капиталистически свят.
1:43:53.679,1:43:59.539
Например, днес имаме определени
закони, които защитават монополите -
1:43:59.539,1:44:01.769
само някои компании могат
да произвеждат определено нещо
1:44:01.769,1:44:06.690
и това води до доминацията
1:44:06.690,1:44:07.700
на тези компании.
1:44:07.700,1:44:12.019
Това не са закони,
защитаващи свободния пазар.
1:44:12.019,1:44:15.800
Как това се отразява
1:44:15.800,1:44:18.959
върху стойността -
обществено-необходимото работно време?
1:44:18.959,1:44:21.800
Ето, това са някои от въпросите,
които ще се породят във вас.
1:44:21.800,1:44:23.989
Какво е обществено-необходимо
работно време?
1:44:23.989,1:44:25.800
Как то се определя?
1:44:25.800,1:44:30.120
До каква степен зависи от монополите,
установили се на пазарите?
1:44:30.120,1:44:36.380
До каква степен зависи
от империалистическите политики?
1:44:36.380,1:44:38.739
До каква степен зависи
1:44:38.739,1:44:41.189
от колониалните заробвания?
1:44:41.189,1:44:42.130
С други думи,
1:44:42.130,1:44:43.869
това са отворени въпроси.
1:44:43.869,1:44:47.479
И Маркс е готов да дискутира
1:44:47.479,1:44:49.459
принципно по всички тези въпроси.
1:44:49.459,1:44:53.699
Но нека повторя, че
ние тук ще се фокусираме
1:44:53.699,1:44:57.359
върху марксовата концепция за чистия
капиталистически начин на производство.
1:44:57.359,1:45:01.449
Която, както ще видим,
се базира върху идеите
1:45:01.449,1:45:03.249
на класическата политическа икономия.
1:45:03.249,1:45:06.510
С други думи: класическата
политическа икономика твърди,
1:45:06.510,1:45:09.969
че може да се установи
перфектно функциониращ пазар,
1:45:09.969,1:45:14.070
че държавата ще изчезне
и няма да има монополи.
1:45:14.070,1:45:17.739
Затова Маркс казва:
Добре, нека приемем,
1:45:17.739,1:45:21.469
че класическите политически икономисти
са прави и светът е устроен така.
1:45:21.469,1:45:23.969
Ще видим примери, когато
1:45:23.969,1:45:27.659
това условие го поставя
пред сериозни трудности.
1:45:27.659,1:45:29.699
Но дори и сега,
няма нищо в тази концепция,
1:45:29.699,1:45:33.320
което да изключва възможността
от влиянията, за които говориш.
1:45:33.320,1:45:36.099
Поне за мен,
изразът "обществено-необходимо"
1:45:36.099,1:45:38.170
е нещо, което е постоянно отворено
1:45:38.170,1:45:39.650
и се променя непрекъснато.
1:45:39.650,1:45:41.659
Какво е обществено-необходимо сега
1:45:41.659,1:45:45.650
в сравнение с
обществено-необходимото през 1850-та?
1:45:45.650,1:45:50.099
Много са различни.
1:45:50.099,1:45:52.510
Бих искал да мислиш за него
1:45:52.510,1:45:55.580
като за променливо понятие,
но да разбереш как Маркс го използва
1:45:55.580,1:45:59.219
по точно определен начин
за точно определена ситуация
1:45:59.219,1:46:03.340
и с точно определена цел.
1:46:03.340,1:46:06.739
Обществено-необходимото
включва ли работата,
1:46:06.739,1:46:10.729
нужна на работника
за неговото размножаване?
1:46:10.729,1:46:12.559
Обществено-необходимото
1:46:12.559,1:46:15.849
може да включва и това.
1:46:15.849,1:46:19.290
Както много феминистки социалистки
1:46:19.290,1:46:22.690
отбелязваха в дебатите
през 60-те и 70-те години,
1:46:22.690,1:46:26.489
целият въпрос
с обществено-необходимото
1:46:26.489,1:46:28.650
трябва да взима предвид
1:46:28.650,1:46:31.860
някои основни разходи по възпроизвеждането,
които се раждат в рамките на семейството
1:46:31.860,1:46:35.369
и които тежат върху плещите на жените.
1:46:35.369,1:46:38.429
Ако погледнете цялата история
на индустриалната революция,
1:46:38.429,1:46:40.480
женският труд във фабриките
е най-разпространен,
1:46:40.480,1:46:44.070
така е и до днес.
1:46:44.070,1:46:47.840
По-голямата част от
пролетариата днес са жени.
1:46:47.840,1:46:51.190
Как възпроизвеждането
се отразява в социален аспект,
1:46:51.190,1:46:53.289
и как да се интегрира в
обществено-необходимото работно време,
1:46:53.289,1:46:58.230
винаги е било
обсъждан въпрос сред марксистите.
1:46:58.230,1:47:01.690
Между другото, нека ви кажа, че Маркс
винаги е бил скептичен към термина "марксист"
1:47:01.690,1:47:07.969
Веднъж дори казва:
"Аз не съм марксист".
1:47:07.969,1:47:11.489
Това, което е имал предвид, е, че винаги
много неща са се казвали от негово име,
1:47:11.489,1:47:13.639
каквито всъщност той никога не е казвал.
1:47:13.639,1:47:18.309
Това е една от причините да ми се иска
1:47:18.309,1:47:21.940
да мислите върху нещата
от гледната точка на Маркс.
1:47:21.940,1:47:24.139
Защото е много важно да разберете
1:47:24.139,1:47:28.309
как той развива концепцията
за обществено-необходимото,
1:47:28.309,1:47:29.679
която ще разгледаме.
1:47:29.679,1:47:32.889
Как след това ще искате
да я развиете, е нещо отворено
1:47:32.889,1:47:34.479
за дискусии и дебати.
1:47:34.479,1:47:37.039
Как ще искаме да я развием
1:47:37.039,1:47:41.719
като социалистически,
или социално-екологически,
1:47:41.719,1:47:43.070
или социално-феминистки
програми и т.н.
1:47:43.070,1:47:44.899
Как ще изберем да я развием
1:47:44.899,1:47:47.730
и въпрос, който зависи от нас самите.
1:47:47.730,1:47:51.609
Смятам, че Маркс
не би искал да гледаме на книгата
1:47:51.609,1:47:55.389
като на някакво евангелие,
което да следваме сляпо
1:47:55.389,1:47:56.590
и което не ни позволява
да намерим собствения си път.
1:47:56.590,1:48:00.110
Тя не е ограничаваща с аргументите,
а иска да сте свободни мислено
1:48:00.110,1:48:03.469
и да търсите всички възможни начини,
1:48:03.469,1:48:05.369
всички възможни алтернативи,
1:48:05.369,1:48:08.780
всички възможни пътища за развитие.
1:48:08.780,1:48:09.929
Последен въпрос.
1:48:09.929,1:48:13.959
Можеш ли да кажеш накратко
1:48:13.959,1:48:15.649
какви са разликите между
потребителната и разменната стойност?
1:48:15.649,1:48:19.880
Потребителната стойност
е блузата или обувките,
1:48:19.880,1:48:21.889
всичко, което ползваме.
Разменната стойност е
1:48:21.889,1:48:25.880
блузата или обувките на пазара,
тяхната цена,
1:48:25.880,1:48:30.099
казано по-просто.
1:48:30.099,1:48:33.419
Не обичам да използвам думата "цена" на този етап,
защото все още не сме говорили за парите.
1:48:33.419,1:48:35.969
Но когато разгледаме този въпрос,
1:48:35.969,1:48:40.610
ще видите как се
определят цените на пазара,
1:48:40.610,1:48:43.769
и че разменната стойност
е цената на стоката.
1:48:43.769,1:48:46.609
Сега ще се разделим.
Благодаря ви много.
1:48:46.609,1:48:52.909
Следващата седмица няма да се срещаме.
Има някакъв празник, нали?
1:48:52.909,1:48:55.679
Денят на труда.
- О, денят на труда, хубав празник.
1:48:55.679,1:48:57.739
Следващия път ще прочетем
1:48:57.739,1:49:03.840
края на първа глава, и втора глава.
1:49:03.840,1:49:08.169
И ще приключим в края на втора глава.
Тя е доста кратка.
1:49:08.169,1:49:12.650
Останалото от Първа е много
любопитно по различни причини.
1:49:12.650,1:49:17.599
Споменах ви за литературния стил на Маркс.
Стилът му се променя
1:49:17.599,1:49:23.369
от чисто аналитичен, който виждаме тук,
и следващия път ще видим пак,
1:49:23.369,1:49:27.419
до това, което наричам "счетоводен стил",
1:49:27.419,1:49:29.869
който е смъртоносно скучен.
1:49:29.869,1:49:31.629
Например: "Това струва 2 шилинга,
1:49:31.629,1:49:34.650
онова струва 3 шилинга,
1:49:34.650,1:49:38.269
а онова 2 и половин пенса.
И ако прибавим това към онова, ще получим… "
1:49:38.269,1:49:39.269
Смъртоносно скучно.
1:49:39.269,1:49:42.980
Трета глава е доста дълга
1:49:42.980,1:49:46.550
и освен това е написана в такъв стил.
1:49:46.550,1:49:49.510
Според мен е трябвало
да я направи по-кратка.
1:49:49.510,1:49:52.860
Но пък в нея има нещо много важно
и ще се наложи
1:49:52.860,1:49:53.810
да се преборите с нея.
1:49:53.810,1:49:57.070
Последната част от Първа глава
е върху фетишизма на стоките,
1:49:57.070,1:50:00.300
където говори за върколаци
и Робинзон Крузо
1:50:00.300,1:50:04.489
с невероятен литературен стил.
В тази глава наведнъж ще откриете
1:50:04.489,1:50:08.159
няколко примера за различните
стилове писане на Маркс.
1:50:08.159,1:50:09.479
Всичките на едно място.
1:50:09.479,1:50:13.699
Ако тръгнете да пишете дисертация
по този начин, хората могат да ви кажат:
1:50:13.699,1:50:15.320
"В името на Бога!
Махни го това, не се прави така!"
1:50:15.320,1:50:18.380
И ще трябва да изберете определен стил.
А той пише с различни стилове.
1:50:18.380,1:50:19.559
И го прави с удоволствие.
1:50:19.559,1:50:21.810
Всъщност е доста забавно,
защото ще започнете да си казвате:
1:50:21.810,1:50:25.049
Как това е свързано с онова?
1:50:25.049,1:50:28.939
И какво всъщност означава?
Така че, Първа глава е такава.
1:50:28.939,1:50:30.369
Втора глава е общо взето кратка,
1:50:30.369,1:50:33.389
и отново, доста аналитична.
1:50:33.389,1:50:36.969
Ключовите идеи са изложени както досега.
Затова тя е още една крачка
към създаването на терминологията.
1:50:36.969,1:50:42.199
Значи първа и втора глава
1:50:42.199,1:50:45.859
за следващия път.
